; Държавният архив в Силистра чества годишнина от създаването си | ПАРАЛЕЛ 44 __ ПОРТАЛЪТ
 
|

Държавният архив в Силистра чества годишнина от създаването си

66-годишнина от създаването си празнуват днес структурите на Държавния архив в България. Своя професионален празник ще отбележат и шестте дами, които се грижат за документалното наследство на Силистренския край, работещи в Архива. По повод годишнината гости ще им бъдат ученици от ОУ „Отец Паисий”, които ще се запознаят с дейността на институцията и ще разгледат архивни документи, свързани с родното им училище, съобщи началникът на архива Юлия Кюшелиева.

Тя и колежките й Марина Василева, Драгомира Тодорова, Ивелина Костадинова, Валентина Иванова и Милена Колева всеки ден обслужват граждани и институции, отделяйки им нужното внимание, според всеки конкретен случай и заявка. Няколко пъти годишно в изложбената зала на Архива се подреждат интригуващи изложби

Архивът в Силистра е създаден през 1963 г. в резултат на административно-териториалната реформа от 1959 г. като отдел на Окръжния народен съвет, от 1988 г. е в структурата на община Силистра. През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при Министерския съвет. През 2010 г. е преструктуриран в отдел в Дирекция „Регионален държавен архив“ – Велико Търново към Държавна агенция „Архиви“.

Държавен архив – Силистра осъществява подбор, комплектуване и обработване на документи, научно-методическо ръководство и контрол на организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване в учрежденските архиви на държавните и общинските институции. Осъществява експертна помощ при изработването на номенклатури на делата и списъци на документи със срокове на съхранение регистриране, водене на отчет на документите от регистъра на Националния архивен фонд.

През 1994 г. бе приет фондовият масив на Окръжния комитет на БКП, възлизащ на 1090 архивни фонда. Общата фондова наличност към 31.12.2016 г. е 2134 архивни фонда. В архива се съхраняват и 57 лични фонда с над 3000 архивни единици.

„Белите“ полета на отлагането и запазването на документите за периода между 1913-1916 и 1919-1940 г. не са запълнени с архивни документи, особено от органите за власт и управление, от сферата на образованието и културата. Затова архивистите разчитат на постъпления от граждани, фирми и институции на документи за изминалите десетилетия. Защото тези документи са в основата на изясняване на важни събития и личности от миналото на Силистренския край и които също имат своето място в българската история.

С Указ № 481 от 1988 г. на Държавния съвет на Народна република България архивът е награден с орден „Кирил и Методий“ – трета степен.

Оcнoвaвaнeтo нa дъpжaвни apхиви в Бългapия e cвъpзaнo c издaвaнeтo нa Укaз № 515 нa Пpeзидиyмa нa Нapoднoтo cъбpaниe oт 10 oктoмвpи 1951 г. зa cъздaвaнe нa Дъpжaвния apхивeн фoнд. Той се създава за осигуряване с документална информация управлението на държавата, развитието на науката и културата и защитата на правата и законните интереси на гражданите.

В пъpвитe гoдини cлeд Оcвoбoждeниeтo нa Бългapия poлятa нa apхивни цeнтpoвe игpaят мyзeитe и библиoтeкитe. Българската държава трудно и бавно узрява за идеята за основополагане на държавна архивна система и до процес, който да гарантира съхраняването на създадените от самата нея и от институциите документи, както и за тяхното използване за нуждите на управлението и обществото.

Коментирайте

Правила за коментиране