Изпълняват решения на Европейския съд по дела срещу България

Правителството ще изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека по девет дела срещу България.
По три от внесените жалби е отсъдено нарушено право на живот. Делото „Димитрова и др. срещу България” е образувано по жалба на майката, съпругата и двамата братя на Георги Герасимов, починал в болница след сбиване между група роми и група мъже от български произход през 2003 г. Съдът отчита факта, че досъдебното производство е образувано в деня на инцидента, че са разпитани редица свидетели, направени са експертизи и са събрани други доказателства. Съдът посочва, че властите не са предприели някои очевидни следствени действия и са неглижирали важни доказателства, най-вече резултатите от аутопсията, показала следи от множество удари. Без да обясняват противоречието на тяхната версия с част от доказателствата, властите са заключили, че ромите са нападнали българите и че първоначално обвиненият в убийство Б. И. е действал при неизбежна отбрана, като е ударил Герасимов само веднъж. Не е разследвано възможно съучастие. Роднините на починалия не са имали възможност да участват ефективно в разследването, тъй като според тогавашното законодателство не са могли да бъдат конституирани като граждански ищци в досъдебната фаза на наказателното производство, а делото не е стигнало до съдебна фаза. При одобряването на споразумението между Б. И. и прокуратурата жалбоподателите не били поканени да участват и да изразят своето становище. Те дори не били официално уведомени за изхода на делото, а научили за него от публикации в медиите. На четиримата жалбоподатели е присъдено обезщетение общо от 30 000 евро за неимуществени вреди и 2500 евро за разходи и разноски.
Другата подобна жалба е от родителите на Илия Йорданов, 21-годишен младеж, задържан от полицията на 14.10.2003 г. за притежание на хероин. След задържането си той е бил прегледан от лекар, чиито единствени заключения били, че младежът е наркозависим. Три дни по-късно Илия се почувствал зле, била извикана „Бърза помощ”, но според лекарите нямало нужда от хоспитализиране. По-късно същия ден младежът бил разпитан в присъствието на своя адвокат, според когото Илия не се чувствал добре. Адвокатът уведомил разследващите органи, че клиентът му страда от диабет и поискал да му се осигури адекватна медицинска помощ. Вечерта отново била викана „Бърза помощ”, а на сутринта Илия е открит мъртъв. При аутопсията е установено изключително високо ниво на захар в кръвта, липса на наркотици и на следи от физическо насилие. Образувано е наказателно производство, което прокуратурата прекратява, приемайки, че никой от служителите в следствения арест не е нарушил служебните си задължения и не е упражнил физическо насилие. ЕСПЧ изтъква, че смъртта е настъпила в следствие на заболяване, за което държавата не е отговорна, но поставя въпроса за адекватната медицинска помощ, тъй като задължение на държавата е предприемането на всички необходими мерки за осигуряване на нужната грижа в случаите, когато властите имат данни за непосредствена опасност за здравето и живота на задържаното лице. ЕСПЧ отсъди нарушение и на процесуалния аспект на правото на живот – при смърт при неизяснени обстоятелства на задържано лице държавата е длъжна да образува и проведе ефективно разследване, а в случая разследването се е ограничило до изключване на версията за насилие и не се е разпростряло до проверка дали властите са пропуснали да отразят и предадат на медиците информация за заболяването на задържания. Присъденото обезщетение е общо от 18 000 евро за неимуществени вреди и 4215,60 евро за разходи и разноски.
Третото дело е заведено от съпругата и синовете на Йовчо Генчев. В следобеда на 27.02.1994 г. той излязъл от дома си и на сутринта бил открит мъртъв, с прободна рана, близо до селото, в което живеел. Претърсено било жилището на Р. Р., с когото в миналото Генчев имал конфликти, и оттам били иззети веществени доказателства. На Р. Р. било повдигнато обвинение за убийството на Генчев и били проведени редица разпити. През 2007 г. прокурор от ВКП констатирал множество пропуски при воденето на наказателното производство и предписал конкретни действия. В следващите две години прокуратурата върнала три пъти случая на разследващите органи поради неизпълнение на предписаните мерки. В края на септември 2009 г. следователят по делото го изпратил до районната прокуратура с предложение производството да бъде спряно, понеже веществените доказателства били изгубени, медицинската документация – унищожена, а свидетелите не си спомняли ясно събитията. ЕСПЧ откри редица пропуски в разследването, посочени и от ВКП, които водят до споделяното от Съда заключение на ВКП, че продължилото 15 г. разследване не е било бързо, обективно и всестранно. Присъденото обезщетение е общо 12 000 евро за неимуществени вреди.
По други две жалби е отсъдено нарушена забрана на изтезанията или нечовешкото и унизително отношение, както и нарушено право на ефективно вътрешноправно средство за защита.
През 1999 г. Пламен Радков бил задържан по подозрение в убийство. През март 2000 г. бил преместен в затвора в Ловеч, а през ноември 2003 г. – осъден на доживотен затвор. През 2004 г. той завел иск за вреди за периода от 2000 г. до 2004 г., твърдейки, че условията в затвора са унизителни. Съдилищата признали условията за задържане за несъвместими с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека, но му присъдили само 250 лв., тъй като не било доказано, че има влошаване на физическото и психическото му здраве. ЕСПЧ приема за доказано от съдебните решения, че условията в затворите, взети в своята съвкупност, представляват нечовешко и унизително отношение и посочва, че искът по Закона за отговорността на държавата се е оказал неефективно средство заради формалистичния подход на съдилищата. На жалбоподателя е присъдено обезщетение от 1530 евро за неимуществени вреди.
Сходна е жалбата на Красимир Илиев и адвокатите му. През 2003 г. той е завел иск срещу Министерството на правосъдието, твърдейки, че условията, при които бил задържан за кратки периоди в Софийския затвор били нечовешки и унизителни. Съдилищата уважили частично иска, като му присъдили 458 лв. През 2005 г. той завел иск и във връзка с условията в затвора във Варна. Искът бил частично уважен и жалбоподателят получил обезщетение от 1400 лева. ЕСПЧ се спира на въпроса кога искът по Закона за отговорността на държавата е ефективно средство във връзка с условията на задържане. Той посочва, че ако твърдяното нарушение продължава, средството не е ефективно, защото не може да доведе до промяна на положението на жалбоподателя. ЕСПЧ приема също, че е нарушено правото на личен и семеен живот, тъй като е нарушена неприкосновеността на кореспонденцията между затворника и адвокатите му. Присъденото обезщетение е 5000 евро за неимуществени вреди, за разходи и разноски.
По делото „Георги Атанасов срещу България” е отсъдено нарушено право на собственост и на ефективно вътрешноправно средство за защита. Автомобилът на жалбоподателя бил иззет като веществено доказателство през 1997 г. в хода на наказателно производство за кражба и му бил върнат едва през 2008 г. ЕСПЧ посочи, че е нарушен балансът между публичния интерес и правото на жалбоподателя, тъй като задържането на автомобила за над 10 г. и 10 м. е прекомерен срок. Присъденото обезщетение е 800 евро за разходи и разноски по делото.
По делото „Бойчев и др. срещу България” жалбоподатели са три физически лица и българският клон на Обединителната църква на Муун. През април 1997 г. тримата жалбоподатели присъствали на религиозна сбирка в дома на единия от тях. Срещата била прекъсната от полицейски служители с разрешение да извършат претърсване, при което били иззети книги, видеокасети и др. вещи. Основание за тези действия било, че вероизповеданието не е регистрирано и признато в България. Жалбоподателите завели иск за вреди, но той бил отхвърлен – съдилищата постановили, че с участието си в религиозно събиране при липса на регистрация на движението те са нарушили закона. ЕСПЧ реши, че властите не са изяснили правното основание за действията на полицията. Националното право е било неясно по отношение на възможността за провеждане на религиозни събирания на нерегистрирана организация, което, заедно с липсата на правно основание, означава намеса в правата на жалбоподателите, която не е предвидена в закона, и нарушение на свободата на религията. Присъденото обезщетение е общо 6000 евро за неимуществени вреди и 2500 евро за разходи и разноски по делото.
Нарушени права на справедлив съдебен процес в разумен срок, на ефективно вътрешноправно средство за защита и на свобода на придвижване са отсъдени по делото „Налбантски срещу България”. През 1991 г. срещу Любомир Налбантски е започнало наказателно производство за кражба, което е приключило през 2004 г. с осъдителна присъда. В периода 1991-2001 г. не са извършвани следствени действия. Жалбоподателят се оплаква и от наложена забрана да пътува извън страната. ЕСПЧ констатира, че са били наложени три забрани на различни правни основания в различни периоди и отхвърли оплакванията за първите две. В третия случай Съдът отчита, че властите са взели предвид единствено осъждането на Налбантски без да изтъкнат каквито и да е други причини за отнемането на паспорта му и без да преценят конкретните обстоятелства. Присъденото обезщетение е от 6500 евро за неимуществени вреди и 1565 евро за разходи и разноски.
Жалбата на Мариан Пфайфер е за нарушено право на свобода на придвижване на ефективно вътрешноправно средство за защита. Жалбоподателят живее в Германия, където е сключил брак с германска гражданка. През 1998 г. той е екстрадиран в България за целите на наказателно производство срещу него по обвинение в предумишлено убийство. На следващата година му била наложена забрана да напуска страната и до 2003 г. исковете му да пътува до Германия, за да посети семейството си, което се намирало в тежко финансово състояние, били отхвърляни. Разрешение получил през август 2003 г. След завръщането му в България последвали нови искания и нови откази. През 2004 г. отново получил разрешение за пътуване, а през 2006 г. съдът напълно вдигнал забраната, тъй като оправдал жалбоподателя, който заминал за Германия. Оправдателната присъда била протестирана и през 2007 г. съдът намерил Пфайфер за виновен и отново постановил забрана за пътуване. През 2008 г. забраната била отменена, а в края на същата година Мариан Пфайфер бил признат за виновен и осъден на 10 г. лишаване от свобода. В момента той е в Германия, където води дела срещу искане за екстрадиция в България за изпълнение на присъдата. ЕСПЧ отбелязва, че в началото забраната за пътуване е била в съответствие със закона и е преследвала легитимна цел, но впоследствие съдилищата са разглеждали формално исканията и са се позовавали на едни и същи аргументи, като не са отчели важни обстоятелства като семейния статус на жалбоподателя, примерното му поведение и изтеклия дълъг период от време. Присъденото обезщетение е 5000 евро за неимуществени вреди и 2086,07 евро за разходи и разноски по делото.