Къзълбашите – реалната скритост на миналото или една потънала метафора?

В Регионална библиотека „Партений Павлович” в Силистра бе представена книгата „Етнокултурно изследване на къзълбашите в Североизточна България” с автор историка Йордан Касабов, д-р по етнография и дългогодишен кмет на село Брадвари.

kazВ Регионална библиотека „Партений Павлович” в Силистра бе представена книгата „Етнокултурно изследване на къзълбашите в Североизточна България” с автор историка Йордан Касабов, д-р по етнография и дългогодишен кмет на село Брадвари… Тя е естествено продължение на предишния му труд „Къзълбашите – отвътре и отвън”, която четат в библиотеките в Москва, Санкт Петербуг, Сиатъл, Анкара, Париж и други световни столици.
Своя „прочит” пред публиката предложи Николай Тодоров, преподавател по история в СОУ „Никола Вапцаров”. 14 са селищата, населени с къзълбаши (общо около 110 000 у нас), показва статистиката. 110 000 души спазват традициите си, бита и културата, зародени още преди 11-12 века, както доказват историците.
Според автора й, „книгата е резултат от провеждани вече 30 години теренни изследвания, осигуряващи първокачествена информация”. В над 200 страници, от които 60 са с цветни илюстрации, прозира духовната и материалната култура на къзълбашите през последните 300 години. Г-н Касабов твърди, че те честват задължително много празници, но сред тях непременно са Гергьовден и Димитровден, както го правят от столетия и българите. Да припомним, че тези два големи празници рамкират във времето началото и края на селскостопанската година.
Курбан, хоро и празнични носии; обредни огньове (например, 7 за Великден), театрализация и маскирания; култови оброчища, светена вода и гергьовски люлки…Всичко това са думи от тесния речник на къзълбашите, защото са в оборот, за да обслужват живота им.
Като самобитна определят културата на къзълбашите хората от научния свят, разбира се, чрез методите на етнологията или, както вече я наричат, културната антропология. Впрочем, „Йордан Касабов е 150-ят учен по света, който „работи” по темата за къзълбашите, но има шанс да остане в историята и и нъуката с книгите си за тях”, твърди арабистът Огнян Георгиев от „Държавен архив-Силистра”.
Какво друго казаха за автора присъстващите на представянето на книгата му? „Йордан Касабов разчупи черупката на една етническа група, която справедливо има претенцията да бъде местно население от векове насам по българските земи”. „Къзълбашите се здрависват с известното учение Кабала”. „Къзълбашите са похамеданчени богомили, те са реална скритост на миналото и една потънала метафора”.

1 thought on “Къзълбашите – реалната скритост на миналото или една потънала метафора?

  1. Прочетох книгата на Касабов. Както от всяка книга, така и от тази, има какво да се вземе. Но не е прочел някои доста важни публикации ; Баласчев Молитвени домове на къзълбашите, или нещо такова в ПЕРПЕРЕК І,2001издание на НБУ;
    Баласчев За архитекта в устния пласт култура на къзълбашите, Паметници Реставрация Музеи 2006г
    Андреева Две алевийски песни, в същия сборник
    Венедикова – За исляма в … , в същия сборник
    Малчев За етногенезиса на къзълбашите в Анали от 1996г. Текстът е в две поредни издания на Анали, и кой знае още колко важни неща е пропуснал да прочете.
    Но бива, хубаво е да излизат книги на тази тематика!!!

    Палец нагоре 0 Палец надолу 0

Comments are closed.