ЛАЗАРОВДЕН Е!

Лазаровден е!

u_1175626402_greece1f1-smallЛазаровден е!
Това е празникът на младостта, на пукналата пролет. Това е празника на труда и трудолюбивите българи.
По стар обичай – да дадат своята благословия на труда на стопаните – тръгват момите, нагиздени с пъстри… лазарски премени с надежда, че той ще бъде възнаграден стократно. По лазарските премени греят нанизи от мъниста, парички, а шивиците по ризите са събрали в себе си цвета на аления гюл и жълтата латинка, на зеления чемшир и синевата на утрото.
Навсякъде лазарките благославят труда на работливите стопани, пеят за нивите, за къщята, за стоката – домашните животни. Та нали всеки народ започва живота си от земята. Лазарките пеят и за млади и за стари. На девойките – за хубост, на момците – за храброст и ловкост … Срещу техните песни, игри и благословии, всяка стопанка на къща ги дарява с яйца – символ на живота.
За тези, които орат и сеят земята, пролетта носи радостни надежди – през пролетта пеят птиците, през пролетта цъфтят цветята, през пролетта играят лазарките, пременени и нагиздени като цветя.
Трепетни радости обхващат и децата, техните песни и игри на зелено, с пъстри венчета по главите облъхват простора. Лазаруването за малките шестгодишни момичета е възрастов праг. От този ден, когато те за първи път са вземали кошничката и лазаруват, обичаят ги провъзглася за порастнали. Време е да ги учат обредно на първо плетене на чорапче, първа погача, месена от детските ръчички, първо везмо, бродерия и така да бъде въведено в труда на семейството.
На Лазаровден момите излизат нагиздени със сватбени премени ивенци. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, а после пускали венците по реката. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. Докато венците плували по реката, момите правели последн поклон пред младостта и моминството.
Отшумял е празникът. Ще се занижат пак дните на слънчевия кръговрат до новата пролет. Момите ще приготвят лазарските премени през цялата година и ще вложат в тях и умение, и възторг, че отново ще дойде Лазаровден – да покажат какво могат.

Лилян горо лилянова,
дигай вешьс нанагоре,
слагай корен нанадоле,
да заминат лазарици,
да не скинат гайтаньете,
да не трошат чемширьете!
През нива:
къдe  ние заминале,
родило се,  преродило,
та на земня натегнало;
от два класа кутел жито,
от два грозда бъчва вино!
Що ми е мило и драго,
че се е пролет пукнала!
Все е нaлело на трева,
и стока, маре, и мъка:
сиви говеда в гората,
вране коне и полето,
нахплядници овчици
и на стотици козици.
Сичка е стока носела,
сичко е живо станало,
сичко е живо и здраво,
сичко на паша тръгнало!
Орач ми оре в полето
полските равни рудини,
полските цели целини.
Два му волове ангеле,
ралото му стратурково,
жеглите му босилкови.
Босилек много мирише,
и  сичко живо събуди.
Сички те живи животни,
сите по него пойдоа,
му е дърво дафиново, сите се богу молеа:
– Я дай ни, боже, я дай ни
тая година най-добра,
на сички здраве и живот,
орачу добър берекет!