Навършиха се 70 години от бригадирското движение в България

Penev
Пеньо Пенев /вторият отдясно наляво/ по време на купон през 1957 г. в кръчмата на Йордан Пашата в с. Черногор. Снимка: сайт на село Черногор

Навършиха се 70 години от началото на бригадирското движение у нас, но засега никой в Силистра не се готви да отбележи юбилея. Не беше така през 2006-та, когато тук бе създаден инициативен комитет, организирал тържествен митинг-концерт по повод тогавашната му 60-годишнини.

Изработена бе и паметна плоча от мрамор с надпис, който гласи: „Да припомним заради бъдещето – 60 години бригадирско движение в Силистра”. Тя беше поставена на фасадата на Младежкия дом. Бригадирското движение започва през лятото на 1946 г. със строителството на Хаинбоаз /днес Проходът на Републиката/. Това е първият национален обект, на който се стичат хиляди младежи от цялата страна, работейки доброволно и безвъзмездно. Мото им става изразът „Строим за родината”, символ червеният факел, а облекло сините униформи със съответните отличителни знаци.

На 11 август 1946 г. се открива вторият обект: строежът на републиканската железопътна линия Самуил – Силистра, завършена, уви, чак през 1971 г. Трети обект е Димитровград, където първата копка за неговото изграждане е направена на 2 септември 1947 г. и където по-късно изгрява звездата на Поета с ватенката Пеньо Пенев /1930 – 1959/. Превърнал се в певеца на тогавашния бригадирски и строителен подем, през 1957 г. той идва в село Черногор /днес в община Главиница/, където започва да редактира многотиражката „Добруджанска дума”. По онова време тя излиза вече трета поредна година като орган на партийното, стопанското, профсъюзното и комсомолското ръководство на тамошното ДЗС „Янко Забунов”.

Пеньо Пенев я списва в продължение само на няколко месеца, но затова пък става любимец на местното население заради невероятното си творчество и бохемския си начин на живот. Тогава той и приятелите му са редовни клиенти в кръчмата, оказвайки се предтечи на втория етап на бригадирското движение, стартирал през 1970 г.

Става дума за масовите ученически и студентски бригади през периода главно в селското стопанство, където много се работеше, но и много се пиеше. Те бяха летни и есенни, а купонът течеше нонстоп, продължавайки до 1989 г., когато комунизмът рухна. Тогава бе отменено и бригадирското движение, за което днес си спомнят единствено по-възрастните българи, участвали в него. Чувствата им са носталгични, защото такова събиране на едно място на множество млади хора за по-дълго време едва ли някога вече ще се случи, споделиха от техните среди.

ТЪЖНА НЕДЕЛЯ

Пеньо Пенев

Здравей, чаша! Ний пак сме сами!

От кръвта ми по-скъпо и мило –

в теб слънчево чудо шуми,

скръбно образа мой отразило…

Няма топлите черни очи…

Празна крайната маса остава!

Не тъгувай, сърце… замълчи!

Нищо пулса ти не заслужава!

Моя „Тъжна неделя“, ридай!…

Вечер моя, черней като гарван!

За мен всяко начало е край –

не зова… не очаквам… не вярвам!

Надалеч ще заглъхна без вест

като твоята песен Лозане!

Надалеч ще замина злочест,

само орехът тук ще остане…

Няма истина!… Няма лъжа! –

Тежи само небе свечерено.

Нито се радвам, нито тъжа –

тишина… самота… и студено.

Публикувано във в. „Добруджанска дума“, бр. 19 от 13.08.1957 г.

4 thoughts on “Навършиха се 70 години от бригадирското движение в България

  1. За купона в младежките години са носталгичните чувства, а не за бригадирското движение. Това беше принудителен труд; имаше санкция – нямаш право да продължиш обучението, ако не отидеш на бригада. Възхвалата на тези тъжни времена е комунистическа пропаганда за „бетонни глави“. Ако беше нещо разумно, болшевиките нямаше да се откажат от комунизЪма и да станат капиталисти. Тогава бяха управленци, а сега собственици на нашето богатство.

    Палец нагоре 6 Палец надолу 0

  2. …. истината е много различна…. комунизма рухна от самосебе си… от веене на знамена и манифестации…. и викове бкп бкп..и преливане по цял ден… от пусто в празно…..и 25 години… кой крал крал….има още малко… бдж пощите и аец белене … последния да изключи лампата..
    😉
    … всеки в държавата …. гледа да върже двата края…. месец за месец…. и като дръпне чертата… добър ден господин червей…

    Палец нагоре 1 Палец надолу 2

    1. За първи път те харесвам,Незнайко.

      Палец нагоре 0 Палец надолу 1

  3. Ще уточня,че вторият етап на бригадирското движение започна още през 1958 година. Тогава в село Попина на две смени работиха по 120 ученици-средношколци предимно от Силистра/ някои имена – Шиков, Миро-Помака,дъщерята на д-р Златаров-мисля ,че се казва Златка, още една докторска дъщеря,чието име на мога да си спомня, двадесет и пет средношколци от Попина и други. Те работиха по строителството на улицата от центъра на селото до пристанището,дълга над километър
    Също на две смени в село Сребърна работиха средношколци от Силистренските училища. Те се занимаваха със земеделска работа.
    Бригади през лятото имаше и през другите години. Към 1967 година обхвата на средношколците през лятото стана по-масов, докато в следващите години стана тотален и задължителен за ученици и студенти.
    Отначалото работеха без да им се заплаща. После бригадирите получаваха някакви пари. Неприятни станаха бригадите,когато в тях комондният състав страшно набъбна, когато започнаха да плащат на командния състав.Заплатата им зависеше от заработката на бригадирите. Това унищожи романтикат в движението,защото заработи интереса на командирите.

    Но пък студентите и учениците ползваха всички удобства на общежитията за символичната сума от 2,50 до 3 лева на месец за вода,ток, отопление,постеловачен инвентар.
    В средношколските и студентските столове младежите се хранеха за петнадесеттина лева месечно. Нямаше такси за обучение.
    Ще спра до тук.

    Палец нагоре 0 Палец надолу 1

Comments are closed.