Подариха 200-годишни гюлета, ятаган и седло на „Меджиди табия“

Артилерийски снаряди-гюлета на по 200 години са дарили жители на село Татарица на стопанина на силистренската крепост Меджиди табия Валентин Петков. Въпреки промяната през тези две столетия на управления, власти и политически строеве, потомците на донските казаци, заселили се край Силистра през 17-ти век, пазили като свята реликва тайната за „погребания” в добруджанската земя артилерийски боен арсенал. Едва преди години приятели на Валентин Петков от Татарица подаряват за колекцията му няколко запазени гюлета и разказват историята им.
По време на

me (Small)
Артилерийски снаряди-гюлета на по 200 години са дарили жители на село Татарица на стопанина на силистренската крепост Меджиди табия Валентин Петков. Въпреки промяната през тези две столетия на управления, власти и политически строеве, потомците на донските казаци, заселили се край Силистра през 17-ти век, пазили като свята реликва тайната за „погребания” в добруджанската земя артилерийски боен арсенал. Едва преди години приятели на Валентин Петков от Татарица подаряват за колекцията му няколко запазени гюлета и разказват историята им.
По време на Руско-турската война от 1806-1812 силистренската крепост е обсадена от руските войски под командването на генерал Пьотър Багратион. Една от най-решаващите битки, след която Силистра е превзет, се състояла на 10 октомври 1810 г., разказа Валентин Петков. Сложните международни отношения по онова време обаче, принуждават руските войски скоропостижно да напуснат района ни. Причината била нарасналата перспектива за война с Франция, провела се през 1812 г. За да може войската, артилерията и обозът да бъдат по-бързо и лесно пренесени през Дунав и да се оттеглят към Русия, командването решава да закопае в земята голяма част от тежките снаряди. Надеждата била, че един ден армията ще се върне и ще ги използва. Историята мълчи дали етническите руснаци, живеещи тогава в Татарица, са били уведомени за тайния арсенал, или случайно са попаднали на него. Много от старите кореняци вече не са между живите, но легендата за заровените гюлета е жива. Факт за това са и самите гюлета, с различни калибри и тежина. Те са напълно обезвредени и безопасни, но още съхраняват паметта за боевете.
И с други ценни дарения в колекцията си се похвали Валентин Петков. Едно от тях е старинен турски ятаган от 16-ти век, принадлежал на един от валиите на Силистра и предаван през поколенията. Негов потомък, който днес живее в Силистренско, го дарил на Петков с молба да остане анонимен. Голяма е вероятността хладното оръжие да е участвало в някоя от войните, водени тук. Сред най-новите придобивки на колекцията е и конско седло, съхранявано 90 години от наследници на участник в битката при Дойран през 1917 г. То е перфектно запазено, английска изработка. След необходимата реставрация то също ще бъде изложено в експозицията.
Вече 11 години Валентин Петков се грижи за доброто състояние на едни от най-значимите културно-исторически обекти в Силистра – крепостта „Меджиди табия”. През 1999 г., след съкращения в Регионалния исторически музей и невъзможност той да стопанисва крепостта, общината предоставя обекта за безвъзмездно ползване на ЕТ „Валентин Петков”, сочи хронологията. По думите на Валентин Петков, тогава той намерил един напълно изоставен обект, който успял с помощта на общината да приведе в добро състояние. През последните години крепостта се превърна в атрактивен културно-исторически паметник, посещаван от много наши и чужди туристи, а благодарение на интернет-рекламата добива популярност и като културно-историческа дестинация във френски и испански туристически каталози.
Малцина са силистренците, които знаят, че експонатите в крепостта са от частната колекция на Валентин Петков, събирана в продължение на 30 години. Почти е сбъдната мечтата на родолюбивия силистренец да направи и парк на артилерийски оръжия и оръдия, които след това да остави на музея. В момента се подготвя нова експозиция от даренията през последната година, посветена на 10 февруари и на 3 март. Силистренци могат да видят ценни автентични експонати от историята на града и страната.
Алексей МИНЕВ

2 thoughts on “Подариха 200-годишни гюлета, ятаган и седло на „Меджиди табия“

  1. Браво на този истински българин, направил и продължава да прави много за всички нас, за България.
    Един от малкото достойни българи
    Да е жив и здрав !

    Палец нагоре 13 Палец надолу 5

  2. Хубаво е това,ама малко да си оправи отношението към желаещите да видят обекта. Не му е бащиния, а ползва безвъзмездно! Сигурен съм,че ще има и други желаещи да заживеят там със семействата си безвъзмездно и да стопанисват.

    Палец нагоре 7 Палец надолу 4

Comments are closed.