; Поезия с „английски акцент” представя Валентин Йорданов в Дулово | ПАРАЛЕЛ 44 __ ПОРТАЛЪТ
 
|

Поезия с „английски акцент” представя Валентин Йорданов в Дулово

Вечер с „емигрантските” неиздадени стихове на поета Валентин Йорданов ще се проведе на 15 декември от 18,00 ч. в читалище „Никола Вапцаров” в Дулово. Организатор е секретарят му Петър Петров, поканил твореца да се изяви пред тамошните си почитатели.

Йорданов, който е родом от Силистра, е един от най-добрите днешни майстори на перото в страната с няколко авторски стихосбирки зад гърба си. От известно време той живее в Лондон, Великобритания, където работи като строител, продължавайки и активно да пише. Своите задгранични стихотворения качва на стената си във „Фейсбук” или ги публикува в сайтовете за литература в интернет.

Винаги се прибира за по-големите празници, както ще направи и сега по повод наближаващите Коледа и Нова година. Радва се на множество фенове в цялата страна, с които неизменно се среща, когато е в родината. Сред тях са и тези в Дулово, очакващи появата му там с голямо нетърпение, споделиха от читалището.

 

Искам прошка

Прощавайте, приятели, задето

навярно ви изглеждам малко сух,

затуй, че все поглеждам към небето,

за земното, че правя се на луд…

Простете ми, че в мене зрее болка

за нашата загиваща страна.

Простете ми! Не зная още колко

ще ви тормозя с „вирусни“ слова…

В България, повярвайте, се вричам,

кръвта си, ако трябва бих пролял,

защото безрезервно я обичам

и тя за мен свещен е идеал.

Простете ми, че с думи за Родина,

аз искам да изкупя своя грях…

Ала, когато някога замина,

ще знам, че аз искричка нейна бях…

А огънят й няма да изгасне!

Станете като мене вий искри.

Ако със нещо тук сте несъгласни

и не простите – адски ще боли…

Поискайте, аз всичко ви прощавам.

Мен Бог ме учи да раздавам правота…

Не съм ви казвал – лично Го познавам…

Прощавам ви, приятели, греха!

 

Валентин Йорданов

1 Коментар по “Поезия с „английски акцент” представя Валентин Йорданов в Дулово”

  1. Дълголетник каза:

    Вале,браво !
    Но знай,че България си отива,приятелю..
    Аз от тук по-добре чувствам това.

    И бог ми шепне.“ Остави го. Нека има поне една искрица.!“
    Една искра сред порой от дъждовни капки,ливнали се в надпревара от небето.към земята.
    Жалко.Страшно.
    Аз си отивам. Вие…Вие – младите сте обречени да изпиете последната чаша, върху която пише „България“ и да я захвърлите на бунището.
    Тук, до брега на голямата река,бурени ще израснат,,а между тях ще бродят чакали,диви,свирепи- такива,каквито си ги знаем.

    Палец нагоре 0 Палец надолу 0

Коментирайте

Правила за коментиране