Преди 180 години в Силистра създават Карантинната служба

„Когато лекарят бъде уведомен, че са избухнали болести, мястото, където е назначен да посещава, да се откаже от съня си и всякакво спокойствие, грижейки се за лекуването на болните, вървейки по изпитания път и не се осмелява никога да прибягва до човекоубийство.“

Актуално и до днес звучи заповедта на хеким-башията /главният лекар/ на Османската империя Абдулхак от 2 април 1849 г. Той бил придворен лекар с дългогодишна практика и в тежките години от 1834 до 1837 и 1839 г., когато поради войни огромната държава преживява тежки епидемии.

Тези и други интересни факти отпреди почти 200 години разказа директорът на Регионалния исторически музей д-р Николай Тодоров, специалист по османистика, който е успял да набави копия на множество османотурски документи от богатия Истанбулски архив, свързани с историята на Силистра и Добруджа от онова време.

Още древногръцкият историк и военачалник Тукидид в книгите си описва епидемиите и болестите, които древните народи са преживели по време на войни и преселения. За България и Силистра първите данни за опасните болести и борбата с тях се появяват от 15-ти век основно в манастирските писмена.

По-ясна информация за здравето на българите се появява в края на 18-ти и началото на 19-ти век, когато в Османската империя започват сериозни реформи, засягащи здравния статус на населението, разказа д-р Тодоров.

На научна основа аналогът на днешните карантини и борба с опасните болести започва да се прилага по времето султан Махмуд Втори, който през 1838 г. създава санитарен съвет от четирима изявени турски хекими и четирима европейски лекари, специалисти по овладяване и предотвратяване на епидемии. Със свои заповеди, под заплахата от сурови наказания, султанът въвежда строги мерки в империята. В годините 1837-38 в българските територии постепенно се създават държавни служби /днешните регионални здравни инспекции/ за контрол и превенция на разпространението на заразните болести.

Най-чести причини за разпространението на холерата, чумата, едрата шарка и много други болести, покосяващи народите, били войните, търговията и не на последно място трудовата миграция.

Д-р Николай Тодоров ни запозна с документ /дефтер/, днес съхраняван в Османския архив в Истанбул, в който се посочва административното устройство на Карантинната служба в Силистра. Документът е от 1840 г. и описва кой и по колко ще получава за работата си. „Директор“ на Карантинната служба в Силистра е хаджи Мехмед със заплата от 400 гроша месечно, сериозна сума за тогава. Писар е хаджи Осман с 200 гроша заплата, а трима са „пазачи на карантината“ /днешните здравни инспектори/, комуто хазната отделяла по 75 гроша месечно. Те се грижели за около 6000 силистренци, живеещи в големия по онова време град. Държавни пари при строга отчетност се отделяли и за „консумативи“ – негасена вар, оцет, защитни облекла, инструменти, вещества за опушване и др.

Мерките против епидемиите в началото на 18-ти век били много строги, но и хората разбирали значението им и дори не чакали някой да ги подканя. При появяване на зараза цели семейства се преселвали в гори и пещери за изолация от болните. По аналогичен начин и тогава постове следели за влизащи и излизащи от градовете и селата, а всички чужди хора се регистрирали.

Чести, през 4-5 години, били и общите преброявания на населението, основно поради водене на данъчната статистика.

Любопитен факт описва в дневниците си отпреди 300 години съпругата на английския посланик в Цариград лейди Мери Монтегю. При преминаването си през българските земи през 1717 г. англичанката била свидетел как хората борели едрата шарка при децата. Със счупена остра орехова черупка вземали секрет от пъпката на болно дете и драсвали с нея кожата на здравите. Така болестта преминавала по-леко и децата получавали имунитет.

Около 40-те години на 19-ти век статутът на лекарите официално се регламентира със заповед. Особено важни в заповедта са изискванията към лекарите за контрол над аптеките и лекарствата, над обществената хигиена и най-вече за постоянно наблюдение за избухване на епидемии от: „…чума или взриви от шарка или болести по животните, …като лекарят се грижи при избухването на такива болести пътищата и улиците да бъдат чисти от трупове и боклуци, известявайки на властта средствата, които целят запазването на здравето и отстраняването на причините за болестите…, полагайки колкото се може по-голямо старание.“