Силистра май забрави най-българския си празник – 1 октомври

Едва двама от десет силистренци знаеха какъв празник отбеляза днес градът. На поздрава „Честит празник!“ хората се сещаха за Деня на пенсионера, на поезията или на музикантите, но не и за най-българския празник на Силистра – Освобождението от румънска окупация и влизането на Българската армия в града.

За щастие преди 80 години освобождението е станало по мирен начин след подписването на Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г. Все още, обаче са живи свидетелите на безчинствата, убийствата и издевателствата на румънските власти над българското население по време на окупацията. Живи са и много от преселниците от Северна Добруджа, оставили родните си домове и имоти и карани в „конски“ вагони в България. Техните наследници днес пишат в книги спомените на дедите си, в селата издигат паметници на жертвите.

В учебниците по история и по времето на социализма, и в „демократичните“ времена този период от добруджанската българска история се споменаваше мимоходом. Едно време, за да не се разсърдят партньорите по Варшавски договор, днес по НАТО и Евросъюз. В семействата, обаче дядовците и бабите разказваха на внуците какво са преживели. В много от старите паспорти пишеше, че са родени в Румъния поради екстрадиции и депортиране в други региони на северната съседка.

Днес малцина силистренци поднесоха венци и цветя пред паметните места, свързани с борбата против окупатора и постигнатата свобода. Това бяха основно представители на държавната и местна власти, партии и институции. Ученици от Клуб „Млади възрожденци“ с ръководител Лиляна Николова от СУ „Никола Вапцаров“, единствени от младото поколение с патриотични чувства отбелязаха празника. Те посетиха Историческия музей, за да чуят факти от историята на родния си град отпреди 80 години. Посетиха и паметниците на Стефан Караджа, Цар Борис Трети и паметни плочи.

Минувачите, виждайки подготвените венци пред магазините за цветя питаха кой е умрял. Умряла е националната гордост, уважението и споменът към борците за свободата на Добруджа и към хилядите жертви, дадени от всяко семейство.