Силистренските рибари:Други хванаха златните рибки, дори без да излизат от кабинетите

Nikulden (12)С тънки червени мезета, бистра ракия и руйно вино, домашно производство, отпразнуваха днес професионалния си празник някои рибари в Силистренско, но след сутрешното вадене на мрежите. Макар и празничен, според календара, денят си бе отново делничен и много от тях първо поработиха, а после седнаха на софрата. Риба на нея нямаше – тя станала вече деликатес и за хората, които я ловят в големия Дунав, споделиха те. Цените за стоката им от години не са се променяли, но другите разходи са скочили в пъти.

Според статистиката в Силистренска област официално регистрирани са около 450 души с дейност промишлен риболов и над 2000 любители-въдичари. Колко всъщност добруджанци хвърлят мрежи, копаят червеи и варят „захранки”, е трудно да се каже. Почти във всяко силистренско семейство някой някога се е занимавал с рибарлък.

И днес, във времето на постоянна криза, съкращения, уволнения и фалити много мъже се завръщат към древния поминък на дедите си. Бивши учители, шофьори, инженери, излизат сутрин рано, за да хвърлят мрежите си в река Дунав с надеждата да хванат своя огромен, легендарен сом. Или поне да изкарат за сметката за ток и другите „масрафи”. Защото, според тях, други отдавна са изловили златните рибки, дори без да излизат от кабинетите си.

Nikulden (2)

Рибарите търсят възможности да работят и по европейски проекти за подобряване на инфраструктурата – лодкостоянки, електрифициране, къщи за гости, но там трудно се пробива, говори се за комисионни и необходими партийни връзки. Отдавна в Силистра витае идеята за откриване на рибна борса, но всичко си остава само на думи, особено в предизборни кампании. Тогава изведнъж я кандидати за депутати, я за кметове или общински съветници, се сещат за тях и започват да наобикалят лодкостоянките.

Общо на десетина места са те от Тутракан до Силистра с около 200 т.нар. „професионални рибари”. Всъщност, само в по-малкия крайдунавски град има две рибни борси. В Силистра за последно през далечната 1966 г. е имало кооперация „Шаран” със свой магазин, но тогава при други условия в държавата, когато е имало „държавни рибари” и „държавен наряд”. В днешно време самите рибари си купуват или правят мрежите, техни са и лодките, съответно разходите, а продажбата си организират сами.

Най-често направо от лодките, ако има клиенти, случва се обаче търговци да им я изкупуват на безбожно ниски цени, а после я замразяват, за да я продадат след време три пъти по-скъпо. Случва се да отиват на кооперативния пазар, но имат проблеми със специализираните органи, когато им конфискуват улова, при това невинаги „законно”. Затова често могат да се видят из града, яхнали велосипедите с пълни кошове с риба, оглеждайки се като крадци.