Силистренски студенти се поклониха пред български светини в Букурещ

Група студенти и преподаватели от силистренския филиал на Русенския университет „Ангел Кънчев“, водена от директора на филиала доц. д-р Валентин Стоянов гостува в Букурещ на българската общност. Любезното посрещане бе на Лука Велчов – председател на Българска общност „Братство“ в Румъния, в партньорство с Любомир Николов – председател на Българския демократичен съюз в румънската столица. С тяхно участие бе проведен уникален екскурзионен тур по българските забележителности.

Пътуващият семинар „Българската културна и историческа памет в Букурещ“ се проведе в навечерието на 24 май. Студентите и преподавателите имаха възможност да посетят гробницата на братята Христо и Евлоги Георгиеви, паметните плочи на редица български и румънски творци – Георг Пешаков, Александър Македонски, Панайот Станчов – Черна, Михаил Садовяну.

В израз на почит и признателност цветя бяха поднесени пред паметните плочи и паметниците на Георги С. Раковски, Христо Ботев и Васил Левски. Посетени бяха ханът „Габровени“ и старината „Липите“, свързани с дейността на българската революционна емиграция през Възраждането и с дейността на БРЦК. Гостите видяха и емблематични за Възраждането обекти – Солаковият хан, където се е помещавала печатница „Свобода“, свързана с издаването на вестниците „Свобода“, „Независимост“ и „Знание“ и с редакторската и издателската дейност на Любен Каравелов, къщата, в която живее Иван Вазов в Букурещ през 1876-1877 г. Както и други по-малко известни за широката общественост места, свързани с България.

„Своеобразните лекции за личности и събития, емблематични за Българското възраждане, превърнаха семинара в духовен празник. За значението на историческата памет, за поуките от историята, за националното достойнство, за отношението към знанието, свободата и Отечеството, за предприемчивостта и градивния дух, за достойните поборници, творци и дарители, за признателността и забравата… фактологично богат, ерудитски издържан и емоционално обагрен, разказът стопи усещането за време и доказа, че съхранената памет е съхранено достойнство“. Това сподели доц. д-р Румяна Лебедова, ръководител на Студентската учебно-изследователска лаборатория „Културно-историческо наследство“ към филиала.