Цената на земеделската земя в България ще остане стабилна през 2019 г.

През тази година земеделската земя може да не се окаже толкова добра инвестиция, каквато беше през последните няколко години, коментират експерти за investor.bg.

Цената ѝ ще се задържи през тази година на нивата си от 2018 г. или ще нарасне съвсем леко с до 5%. Хората, които купуват земеделска земя, не са готови да платят много по-висока цена от настоящата, а липсват големи инвеститори, които да предизвикат рязък скок в стойността ѝ. Това става ясно по време на семинар за тенденциите на пазара, организиран от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/.

„Не виждам причини за големи амплитуди в цените, нито пък очаквам да настъпи сериозна криза, която да доведе до снижаването им. Земята ни е една от най-плодородните в света, така че е нормално цената й да задържи нивата си и малко да се повиши“, каза председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков.

Миналата година най-високи са били продажните цени на земеделската земя в Добрич – между 1550 и 2000 лв. на декар и в Силистра – между 1350 и 1600 лв. на декар, а най-ниски – в Кърджали и Хасково – между 400 и 800 лв. за декар, заради голямата раздробеност на земите в региона, обясни Стайков. При рентите отново на първо място е Добрич с 80 до 120 лв. на декар и Силистра с до 100 лева, докато в Кърджали, Хасково и Смолян те достигат едва между 20 и 45 лв. на декар.

През миналата година най-голям ръст на продажните и наемните цените на земеделската земя е отчетен във Видин, Враца и Монтана заради качеството на земята и високото ниво на валежи, което е предпоставка за отглеждането на една основна култура повече – царевицата, в сравнение с Южна България. Това увеличава приходите и тласка нагоре продажните цени на земята и рентите, отбеляза Стайков.

Той очерта и някои от проблемите пред сектора. На първо място това са честите промени в нормативната уредба /законите са били променяни над 60 пъти/, създаващи несигурност и възпрепятстващи навлизането на нови големи инвеститори, които биха променили драстично пазара на земеделска земя у нас.

Липсва и дългосрочна стратегия за развитие на сектора. „Имаме най-раздробената земя в Европа. Средният парцел в Южна България е 5 декара и 8 декара в Северна България. Това също са негативни предпоставки за външните инвеститори. Те вече не искат да купуват, а последните сделки дори показват, че продават земята си“, посочи Стайков. Той допълни, че чуждестранните инвеститори търсят предимно уедрени парцели, които обаче в България са голяма рядкост.

Сред другите проблеми в сектора са липсата на специален закон за комасация, недостатъчната инфраструктура за напояване и отводняване и недобрата законодателна рамка по отношение на обезщетяването на земеделските стопани при бедствия. „Обезщетяват се само бенефициенти при 100% щета, а това е голяма рядкост“, посочи Стайков. Сериозен проблем в земеделието е и недостигът на работна ръка. „В момента буквално си крадем работниците. Смятам, че в следващите години този проблем ще се задълбочава“, отбеляза председателят на БАСЗЗ.

Неяснотата по отношение на новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ също създава несигурност в сектора. Галина Пейчева-Митова, зам.-председател на БАСЗЗ, посочи, че окончателно решение ще има след изборите за Европейски парламент през май. Тя е на мнение, че таваните за директните плащания за обработваеми земи трябва да се определят на национално ниво, тъй като страните членки имат различна структура и размер на стопанствата, както и различно ниво на заплащането в агросектора. „В България минималната заплата е 280 евро и е много по-различна от тази във Франция и Италия, така че няма как да мерим всички с един аршин“, смята тя.

„Таван за директните плащания в България има и в момента, той е 150 000 евро. Допълнителното определяне на тавани само може да попречи на работата на вече установени стопанства и да въведе допълнително раздробяване, което едва ли би било ефективно при положение, че земеделието е един от секторите със сериозен принос за брутния вътрешен продукт на страната“, смята Пейчева-Митова.

В началото на април Комисията по земеделие в Европарламента гласува директните плащания за обработваемите земи да бъдат с таван от 100 000 евро, като фермерите могат да приспадат 50% от заплатите от общата сума преди намалението.

Според Пейчева-Митова не е лесно да се прави бизнес в условия на постоянна регулативна рестрикция, а имиджът на бранша е толкова негативен, че трудно могат да бъдат привлечени млади хора. „Това поставя сериозния въпрос кой ще прави земеделие след години. Надявам се ОСП да даде стабилност, предвидими и ясни условия за работа и да компенсира земеделците за усилията, които полагат в производството на безопасна и евтина храна“, допълни тя.

Пейчева-Митова посочи и още един проблем, свързан с неяснотата около националните цели за земеделие, които си поставя България, и допълни, че при разминаване от 25% в изпълнението им, има опасност от спиране на плащанията за земеделските производители. Затова тя призова Министерството на земеделието да започне диалог със земеделската общност относно целите и приоритетите, които си поставя страната ни, за да не изпратим неизпълним план в Брюксел, от който ще страдат всички.

Относно законопроекта за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи, чието обществено обсъждане беше удължено до края на годината, от БАСЗЗ смятат, че той нарушава конституционните права на над 3,5 милиона български граждани, които са собственици на земеделска земя. Асоциацията е изпратила писмо до министъра на земеделието Румен Порожанов, в което обяснява подробно възраженията си по отношение на конкретни текстове от законопроекта.

По време на семинара стана ясно също, че според БАСЗЗ е назрял моментът за създаване на Национална браншова земеделска камара, която да обсъжда всички проблеми на земеделските стопани. Работата по създаването й ще започне от втората половина на тази година. Асоциацията иска също така да възроди идея от 2003 г. за създаване на Национална поземлена банка, в която да участва и държавата с целия си ресурс с оглед улесняване на комасацията и осъществяването на проекти. „Държавата ще може като банка да купува, да продава, да заменя земя. Може да участва в проекти за комасиране, включително и съвместно с асоциацията“, каза Стайко Стайков. Според него само с участието на държавата може да има реална комасация.