Айдемирци: Голям праз, че сме най-голямото село в България!

Като се родят деца ги вписват, като умре някой – го отписват. Така иронично се шегуват със своя бит жителите на най-голямо село в България – Айдемир. То се намира на около десетина километра от Силистра, а главният път за Русе минава точно през центъра на селото.
Айдемир стана особено популярно през последните десетина дни в страната. Според информация от Националния статически институт, селото е по-голямо по население от 140 града в България.
Но животът в селото е съвсем друг…
Няма работа, няма шанс, само на едно дребно земеделие разчитаме, колкото да има какво да сложим на масата, кахърят се местните, които въобще не са впечатлени, че живеят в най-голямото българско село. „В момента Айдемир наброява 7 400 души, обаче безработицата е ужасна“, тюхка се и селският кмет Румен Борисов. Той кара втори мандат, като за първия бе посочен от БББ, а на вторите избори го подкрепиха от ГЕРБ. Ръцете са му вързани. Не може нито да асфалтира някоя улица, нито да предприеме нещо, тъй като има над 160 000 лева борчове. Кметството е в състава на община Силистра, която също има тежки финансови проблеми. „Търсят ме хората и за какво ме търсят – като се скарат двама съседи и тичат при мен да ги сдобрявам, за друго не ме търсят. Вчера имаше разнообразие, дойде един мой познат и ме помоли да окося стадиона“, разказва с иронична усмивка Борисов.
Повечето от младите, които живеят в Айдемир, всъщност работят в Силистра. Онези, които нямат препитание, си стоят вкъщи, като единственият им остров на сигурността е земеделието и животновъдството. Малка част от айдемирци пък се е пръснала на гурбет по строежите в страната и чужбина. Вечер двете селски кръчми пустеят. Няма пари, а и айдемирци наблягат на домашната ракия и вино. Има детска градина и училище, останали от соцвремената.
„Преди 10 години в училището имаше около 350 деца, сега те са 70, съотношението българи-роми в Айдемир е някъде 70/30″, казва Борисов. На месец има по една-две сватби, повечето вече предпочитали да живеят без брак. Раждат се и деца – 30-40 на година, а пък умират 100-120 души на година. Гробището е от 25 декара, все още били достатъчни. „През 2003 година имаше 1860 деца до 18 години, сега те са 700″, посочва кметът. Бизнесът в селото също е замрял – близо 30-те дребни магазинчета вече почват едно по едно да пускат кепенците.
„Абе, знаеш ли, около селото тая година има много зайци. Щъкат из тревите. Все някак ще я докараме до следващата година“, обобщава философски Борисов.
А неговите съселяни допълват: „Голям праз, като живеем в най-голямото българско село. Положението е зле и май ще става още по-зле.“