Бъчвите в Силистренско може да пресъхнат

Почти 80% от реколтата на грозде е унищожена от природата тази година в Силистренско, оплакаха се лозари и винопроизводители от региона. Дори за това, което успеят да приберат от полето, все още няма обявени приблизителни изкупни цени. Като капак на тежкото положение кредитните институции, оказали се също в криза, започват да тормозят лозари и винари, относно теглени преди време кредити. Собствениците на винпроми били принуждавани да продават виното си дори под себестойността му, за да върнат борчовете си.
Тези и други проблеми обсъждаха виноделци и лозари на провелия се в Силистра 12-ти поред Празник на гроздето и плодородието. Макар, че празнично настроение почти нямаше, силистренските почитатели на ферментиралия гроздов сок традиционно подредиха продукцията си в импровизирана изложба. Естествено, не се мина и без производителите на сладкия плод, успели да намерят здрава чепка в похабените си гроздови масиви. По 80-100 човека се събирали преди години на празника, мрачно изчисли създателят и организатор на срещата д-р Недко Белев. Тази година едва дузина мераклии се осмелиха да похвалят продукцията си, сред тях и представители от Румъния.
Според Божидар Боев, председател на Асоциацията на лозарите и винопроизводителите от Силистренско, 2010 година ще остане в историята на бранша като най-трудната от десетилетия. Ще е голямо постижение, ако там, където са опазили гроздето си, изкарат по 400-450 кг от декар, смята той. Нормалният добив по нашия край бил от порядъка на 800 и повече килограма от декар. Най-трагично е състоянието при мерлото и кабернето, от които се произвеждат основните количества вино всяка година. Икономическата криза, особено в нашия регион, „се хвана ръка за ръка” с природата и попари, в буквален и преносен смисъл, надеждите на земеделските стопани за някаква прокопсия в лозята. Високите температури, съчетани с дъждовното време, нанесли непоправими щети за насажденията, още докато се оформял плодът.
Броят на пръсканията с препарати, което е основна технологична работа при лозите, тази година е достигнал до 15 броя, почти всяка седмица, и задължително след дъжд. Според Божидар Боев, който е един от големите производители в региона, вложените в производството на реколтата средства са достигнали до 250 лева на декар. Това е свързано с честа смяна на препаратите /вече според европейските изисквания/, наемане и осигуряване на работна ръка, разходи по специализираната техника и др. Естествено малките производители не са могли да инвестират подобни суми и са останали без реколта. Това бил другият голям проблем пред производителите на грозде. Върнатите на стопаните лозя все още не са комасирани, а лозовите масиви са раздробени от по 2, 3 или 5 декара, а и те са вече остарели. От десетките хиляди декари преди години са останали по-малко от една трета. Почти три години никой не е засаждал ново лозе. Точно обратното, макар, че не дават официална информация, много собственици неправомерно изкоренявали лозовите си насаждения и освобождавали земята за по-атрактивни и носещи бърз доход земеделски култури.
Държавата с недалновидната си и тенденциозна политика в лозарството иска да убие традиционното и качествено винопроизводство. Това рязко мнение изрази участникът в силистренската среща Костадин Николов. Той е съсобственик и изпълнителен директор на винзавода в Разград. Като човек, пряко зависим от производителите на грозде, той не скри разочарованието си от бездействието на Министерството на земеделието и храните. 364 000 тона грозде били изкупени миналата година от винпромите в страната, а в същото време в България били продадени… 186 000 тона от производители. Останалото количество грозде било внесено от Молдова и Македония. Тази година, при лошата реколта много от родните производители просто ще фалират, прогнозира опитният виноделец. Македония, в частност, е спечелила европейска квота за безмитен внос на грозде в страните от Евросъюза.
Николов не скри, че тази година българското грозде ще има цена за килограм от 30 стотинки за белите до около 60 стотинки за червените сортове. В същото време македонското ще влиза в България на цена от… 15-16 стотинки за килограм.
Националната лозаро-винарска камара се отнася като мащеха с малките производители на вино и защитава интересите на големите фирми. Затова преди два месеца бе създадена нова структура в бранша.
Асоциация на българските винари ще защитава интересите на дребните производители на грозде и вино в страната. Организацията е учредена от десет лозари и винари от цялата страна и вече е поканена да стане пълноправен член на Европейската асоциация на винарите със седалище в Брюксел.
Годишен оборот под 19 милиона лева и по-малко от 50 души персонал, както и собствени лозя и лицензирана изба, са задължителни условия за членство в новата организация, обясни Костадин Николов – член на Управителния съвет.
Асоциацията се заканва да даде отпор на вноса на грозде от Македония, който подбива цените на българските производители, както и на вината-менте, които се предлагат в търговската мрежа.
Алексей МИНЕВ