Валентин Чернев за театъра в Силистра: Сезонът на разочарованията

От „Многострадална Геновева”, от „Изгубена Станка” и „Злочеста Кръстинка” и до днес българинът обича театъра. Силистренецът не само че не прави изключение, но е и особено ревностен в тази си любов – театърът е играл особена роля в обществения живот в града и преди Освобождението, и през румънско, и след това. И тази любов, струва ми се, е взаимна. Или поне беше взаимна. Доскоро. Защото ми е трудно да нарека последния театрален сезон /макар той още официално да не е завършил/ другояче, освен „сезонът на разочарованията”. А имам право на квалификации, тъй като аз съм човекът от салона, аз си плащам билета, сцената би трябвало да работи за мен и да се съобразява с мнението ми. Тъй че тези редове са наистина „реплики от салона”, предизвикани от това, което ми се предлага – срещу заплащане, естествено! – като театър в момента…

Борислав Ненков

За никого не е тайна, че съм приятел на бившия директор на силистренския театър Ст. Стайчев и че не одобрявам извършената /под политическия чадър на ГЕРБ/ смяна и личността на днешния директор Борислав Ненков. Може би това ме кара да се взирам особено придирчиво от мястото си в салона към сцената, да съм в редица случаи пристрастен и да съдя прекалено строго. Сигурно има и мнения, различни от моето, но онези, с които общувам в делника и чието мнение уважавам, са единодушни с мен.
Още на първата си пресконференция като нов  ръководител на ДКТ „Сава Доброплодни” Ненков заяви, че планира през сезона /за който говорим в момента/ на сцената да бъдат поставени спектакли по автори на българската и европейската класика. Това беше нещо като оправдание, задето свали от афиша целия репертоар на театъра, игран до тогава. Само дето „планирането” се оказа блъф. Артистите репетираха  „Лицева опора” на унгареца Т. Дюркович, когото трудно можем да приемем за европейски класик, пиеса, която бе одобрена и довършена под неговото ръководство. Под това ръководство тя издържа… три представления. И падна. Последва я „Двубой”, след това – „Женско царство”. За нея бе поканен гост-режисьорът Румен Велев. Той си свърши работата и си тръгна с хонорар от 7 000 /седем хиляди/ лева и с обещанието за тези пари да подготви още една постановка. Парите получи авансово, а обещанието… Обещанието може и да бъде изпълнено някой ден. По това време в театъра като драматург работеше Николина Делева, професионалист и театрал от столицата от висока класа. Тъй като мнението й въобще не бе зачетено, тя се обърна към директора с писмено становище за постановката, което окачи на дъската за съобщения. Ненков и съпругата му дежуряха до дъската – да не би някой да прочете написаното. И в крайна сметка я принудиха да го свали. Аз го имам, предлагам ви извадки от текста:
- „Не знам какви са мотивите за включването в репертоара на това заглавие – то е добре познато и с какво неговият пореден прочит може да е актуален и интересен на публиката”.
- „…не съм наясно за каква публика е адресирано то. „Женско царство” е материал, който често се поставя от самодейни и читалищни състави”.
- „Режисьорът си е позволил да промени оригиналния текст на Ст. Л. Костов – направени са съкращения, променен е финалът и са добавени песни, които променят смисъла и звученето на пиесата. Тази пиеса ще се гледа от ученици, а сексуалните намеци, жестове и нецензурни думи в постановката едва ли имат възпитателна стойност”.
- „Не е необходимо едно представление да слиза до нивото на чалгата, кича и масовата култура… А тук на сцената се вижда мятане на гьобеци като в долнопробно заведение, почти изнасилване на главния герой, пияни жени пеят „Белите манастири”, звучат уж завоалирани реплики със сексуален подтекст: „Да ти го втъкна ли”, „Много му е къс…” и пр.”
Драматуржката говори от професионална гледна точка за порочната практика един режисьор да прави „кавър версии” на свои стари постановки, за нуждата от сценограф, разглежда спектакъла от маркетингова и финансова позиция, обсъжда спорните визуални метафори, използвани от Велев, споменава преднамереното и самоцелно наблягане на фарсовата естетика – въобще прави един задълбочен цялостен анализ. И всичко това върху четири страници гъст печатен текст с конкретни препоръки. За съжаление нищо от това не е взето под внимание – на Ненков не са нужни съвети, той едва ли може и да ги възприеме – за мен като актьор той е посредствен /някой да си го спомня в централна роля през цялото време на пребиваването му в Силистра?/, а като мениджър – откровено слаб. Познанията му в маркетинга будят усмивка – ще спомена само последната премиера на театъра.
Общоизвестно е, че седмица преди премиерата сцената на театъра не се предоставя никому – екипът репетира усилено. Това са били съображенията на организатора да откаже в този период концерта на Веселин Маринов в театъра. Да, но Ненков не мисли така – един телефонен разговор и в деня преди премиерата концертът все пак се състоя. Което пък стана  причина половината предварително уговорени посещения на колективи за премиерата да се отменят – единици са тези силистренци, които биха прекарали две поредни вечери в театралния салон. След „Женско царство” и напразната реакция на Делева последва успешното турне с „От бесилото към безсмъртието”. Само дето драматизацията е още работа на Стайчев. Следва още един успех – „Театър, любов моя”. Но и тук Б. Ненков няма никакви заслуги – двете актриси Рада Баровска и Мима Дапкова, които искат да играят на сцената, сами откриват пиесата, настояват да я подготвят. Директорът просто не възразява, включва се режисьорът Первели Николов. И пиесата наистина е успех. Смешно ми беше, обаче, да гледам Ненков и съпругата му на премиерата, строени до вратата, да приемат поздравленията за този чужд успех. Е, на театъра все пак…
Тук ми се ще да кажа две думи и за гореспоменатия режисьор. Вили бе доведен в Силистра от Стефан Стайчев, беше негов пръв приятел и поддръжник. В Интернет и сега стои неговия коментар, публикуван веднага след смяната на директорите: „Тази странна смяна идва точно в момент, когато вече имаме контакти с театри от Албания, Молдова, Сърбия, Румъния, Гърция, Турция, където сме играли. Върнахме се с престижни награди от фестивал в Москва и се утвърдихме като най-добрият репертоарен извънстоличен театър. През всичките тези години Стефан Стайчев със зъби и нокти защитаваше тази институция”. Текстът е там, но Вили вече не е същият – в театъра думата има само Ненков, Николов е странно мълчалив и послушен, макар че режисьорът не може да не забелязва, че контактите с ония театри вече ги няма, че другите директори в това кипящо време са все в столицата и воюват за театрите си, а нашият не се е вяствал там. Че и защо – в театралните среди той няма позиции. Мнението на негови колеги можете да намерите пак в Интернет, там са и коментарите за великотърновското му фиаско, за тукашното му уволнение за некадърност и интриги. Има и кратък текст за факта, че този сезон габровският театър „Р. Стоянов” отри с великолепната комедия „Село, село, старо село”, сценичен вариант и адаптация от Димитър Кочланов, първия, когото Ненков изгони от театъра в Силистра, театъра, който уж ръководи. Макар злите езици да твърдят, че истинският ръководител е „специалистът” със сложната длъжност инспициент /разбирай помощник-режисьор/, в която се подвизава бившата машинописка от редакцията на в. „Силистренска трибуна” Иванка /формално бивша/ Ненкова. Да помага на Первели Николов в режисьорската работа не й стига нито ценз, нито възможности, нейната „помощ” е донеси-отнеси, но иначе…
Иначе след успеха на Баровска и Дапкова в театъра се постави „Разплата”. Постави я не друг, а Борис Дюлгеров от театъра във Велико Търново. Силистренските артисти се шегуват, че Ненковите приятелчета от тамошния храм на Мелпомена твърдо са се ориентирали към Силистра. Може да е тъй, може и да не е, важното е, че в момента в силистренския театър се репетира „Срещнали се два гявола” – драматизация по Елин Пелин. Познайте, ако можете, чия е драматизацията. Естествено на директор Ненков. Имах възможност да прелистя „творбата”. Това е Елин Пелин, от произведения на когото е взета само пряката реч и са премахнати всички текстове, в които е „солта” на повествованието. Как ще звучи всичко – не ми е ясно. Но ако сме живи, ще видим! Само че „гяволите” се репетират без драматург. Н. Делева издържа до март и подаде оставка. Но окачи на дъската в театъра освен своето „становище” за „Женско царство” и второ писмо, в което визираше липсата на комуникация между ръководството и творческия състав и изразяваше възмущението си, че за шест месеца не е имало нито едно сериозно обсъждане на репертоара и критериите за неговия подбор. Делева е категорична: репертоарът се прави „на парче” и се променя „в крачка”, без цялостна визия и програма за развитие във времето; мотивите при избор на заглавие не са свързани с неговите художествени качества, с посланието му към зрителите, с неговия потенциал да носи приходи, а с личните уговорки на директора; всяко следващо заглавие е с по-ниски художествени качества от предишното; идеята за художествен съвет остава само идея и прочие, и прочие. В прав текст е казано, че няма нито едно заглавие с качества да бъде показано на фестивал; че царят апатия и незаинтересованост от бъдещето на театъра и трупата; че директорът не следи репетициите от самото начало и като че ли не осъзнава, че и той носи отговорност за крайния резултат от тях. Нещо повече /цитирам/: „Борислав Ненков няма свои идеи, но и не възприема чуждите – просто ги отминава или отхвърля, без да се обоснове, липсва маркетингова стратегия или поне елементарна логика при подбора на репертоара”. Е, как да позволиш такава оценка за теб самия да бъде четена и коментирана от колектива? Но явно не само аз смятам, че познанията на днешния директор за маркетинг оставят още много да се желае. След шест месеца работа в силистренския театър Николина Делева споделя: „Качествата на директора рефлектират върху всички в театъра, неговите решения касаят всеки. Съмнявам се в управленските, организационни, личностни и творчески качества на г-н Ненков”. И категорично сочи цяла редица негови личностни и професионални дефицити: липса на културни натрупвания и естетически вкус, както и на творчески качества на човек с развити театрални сетива и нюх за художествена стойност, липса на съвременен поглед върху театъра и новите тенденции в него, липса на лидерски качества, на организационни умения и умения за работа с хората и от там – липса на комуникация с творческия състав. Тук влизат още липса на визия и перспектива за бъдещото развитие на театъра, споменатата вече липса на познания по маркетинг и мениджмънт, неспазена предварителна репертоарна програма и не на последно място „демагогия и къса памет”, както и липсата на образование и умения за режисура. Въобще една убийствена оценка на професионалист, след което следваше единствено логичното – драматуржката хвърли оставката си и напусна. Слава Богу, че го направи тя, а не аз, понеже и това можеше да бъде. Докато търсеше подкрепа и съчувствие във връзка с уволнението на семейството, Ненкова, която още тогава кадруваше и раздаваше служби, ми намекна, че, ако помогна, „като стане директор Борето, ще ме назначи за драматург”, за да  си „оправя” пенсията. Е, не помогнах и дойде Делева. Пазил ме Бог от подобна „радост” – аз едва ли щях да издържа половин година. Чудя се и на Минка Симеонова, днес заместник по техническите въпроси, чието мнение на професионалист и дългогодишен ръководител на подобна институция, според „добре запознати”, е също тъй пренебрегвано и загърбвано. Но всеки знае себе си.
Опитах се да разговарям с хората от творческия колектив, които познавам и уважавам. Оказа се, че мога да науча всичко, но „на ухо” и ако обещая дискретност – официално Ненков е забранил на всички, освен на личния си PR, да говорят за нещата в театъра. А след последното интервю на екипа на русенския телевизионен канал „Север” подозрително подробно се е интересувал с кого точно е говорено, какви въпроси са задавани и какви отговори е дал всеки от тримата интервюирани. С единия от тях – В. Йорданов – който не крие отрицателното си отношение към Ненков като директор на театъра, има и странен казус. Преди известно време той получава предизвестие за прекратяване на трудовия му договор по причина „липса на ценз”. Един ден преди да изтече предизвестието, обаче, предизвестието е прекратено. Директорът има право да го направи, но е любопитно по каква причина – Йорданов си е все тъй без ценз, но вероятно познат юрист е дал на директора добър съвет, че подобен акт е лесно атакуем в съда. И Ненков е послушал…
Много неща могат да се кажат за театъра и неговия днешен ръководител сега, преди края на сезона, който за мен е „сезонът на разочарованията”. Но за всичко така или иначе мястото няма да стигне. Ще кажа само едно: има въздух в силистренския театър, но трудно се диша. И ще завърша с изречението от анонимен автор в Интернет: „Бог да пази силистренското позорище”.
Валентин ЧЕРНЕВ