Дядо от с. Кутловица си направи ковчег и кръст

Дядо Ранко

- Абе, като има дърва и хляб, кризата не е страшна, обедняхме всички, ама не е страшно и това чудо ще мине.
С тези думи започна разказа си 84-годишният дядо Харалан Георгиев от силистренското село Кутловица… В малкото добруджанско село, където живеят предимно пенсионери, обаче всички го знаят като дядо Ранко. Той е добър, човечен и усмихнат. Очите му се насълзяват само при спомена за единствената му дъщеря, която си отишла преди години от този свят от коварна болест. Както и за неговата съпруга, също вече покойница.
Дядо Ранко има два живота – на този свят и на онзи свят. Кръст, поставен върху гроб в селските гробища, „съобщава“, че дядо Ранко е починал още преди 3 години. Но той е жив и въпреки преклонната си възраст – не спира да крои планове. А истината е много скромна – дядо Ранко приживе вече си е направил ковчег, кръст, запазил си е гробно място и забил там кръста, на който са изписани имената му и годината на раждането. Трябва само да се добави годината, в която ще напусне този грешен свят. „Моите племенници ме гледат, дъщерята почина, жената също. Направих си ковчега, кръста, запазих си гроба, всичко съм подготвил, защото, като умра, не искам да им дотежавам на младите с излишни разходи“, разказа дядо Ранко. Първо той решил, че едва ли ще надживее баща си, който се споминал на 81 години и веднага написал на кръста и годината, в която предполагал, че ще почине – 2006-та. Но това не станало. „Някои хора от селото ми казват, че не било хубаво това. Майната им. Аз съм на 84 години, колко още ще живея“, обяснява дядо Ранко.
„В началото всички го приеха като някаква шега, но се оказа, че намерението му е било много сериозно“, допълни и кметският наместник Пламен Ранков. Съселяните на дядо Ранко също смятат, че като идея това не е лошо. „Абе като умреш, децата ти може да нямат пари и да ги затрудниш да те погребат“, коментират те.
Дядо Ранко е дългогодишен дърводелец, това му помогнало да си направи сам ковчега. Но той не се лишава от земните удоволствия. Пие по чаша-две бира, опитва домашно вино или малко ракийка. Гледа си кокошки в двора. Той подминава с усмивка закачките на неговите комшии, които му казват, че трябва да връща пенсията, защото за година на смъртта си е написал 2006-та. „Аз и моята баба, Бог да я прости, цял живот сме превивали гръб и сме работили. Беше добре при цар Борис, имахме овце, кози, като дойде комунизма и всичко ни взе, ей заради това гласувам за „Атака“, не скри дядо Ранко. „Виж сега, както обещава Бойко Борисов, ако го направи , хубаво е – този, който е крал да си мисли, аз съм беден човек, нека да ги хване и в затвора в Белене“, продължава той. И допълва:“Я колко младежи чакат за работа, да ги смени тия старите, млади хора да слага там, ако това го направи, което обеща, бива, ако не го направи – не знам“.
Животът го е научил на няколко неща – да не краде, да не убива, да се труди и да печели честно.

От архива:

• “Уикилийкс”-уроци: Не е работа на журналистите да пазят властта от неприятности
• Денят, който промени света

бутон за споделяне