Отиде си Спасителят в ръжта
Последният велик писател на ХХ век – Джеръм Дейвид Селинджър, е починал на 91-годишна възраст. Новината бе съобщена от литературния му агент в Ню Йорк. Писателят е починал в сряда в Ню Хемпшир, а според неговия син, …писателят е склопил очи от естествена смърт.
Селинджър става световно известен през 1951 година, когато е публикуван романа му „Спасителят в ръжта“, който за кратко време се превърна в една от най-влиятелните литературни творби в световен мащаб. Книгата обаче е била забранена в няколко страни и американски щати заради депресивност и употребата на забранена лексика, но същевременно влиза в списъците със задължителна литература в много американски училища. До 1961 г. романът е преведен на 12 езика.
След като „Спасителят в ръжта” печели световна известност, Селинджър се оттегля от светлината на прожекторите и спира да дава интервюта. След 1965 г. спира да издава свои произведения, като пише за себе си. Освен това писателят забранява преиздаването на ранните си творби и прекратява няколко опита за издаване на писмата му. Започва да живее в пълно уединение зад високите стени на своя дом в Ню Хемпшир. Миналата година Селинджър започна съдебен процес, за да блокира издаването на неупълномощено продължение на „Спасителят в ръжта”, наречено „60 години по-късно” от шведски автор с псевдонима Джон Дейвид Калифорния.
Светът обаче чака с нетърпение да се отвори завещанието на последния велик писател на ХХ век. Защото в своя личен сейф в дома си той е оставил за поколенията цели 15 ръкописа.
Текст – агенция „Фокус“, снимка – www.elpais.com
.jpg "БЧК")
Човекът, който превърна разцъфналата нива на шотландския поет в легенда и в мечта за хиляди млади хора се казва Джеръм Селинджър.Поклон!
http://www.youtube.com/watch?v=EYj7OTPZEiY&feature=related
За мен лично Селинджър е и един от най-ексцентричните писатели, но е факт, че беше един от последните най-велики на миналия век.
А ако е вярно това за 15-те ръкописа, наистина ще е най-голямото събитие в литературния свят за последните 30-40 години, ако не и повече.
„Бих искала по някакъв начин да подскажа на всички, които не са прочели „оскъдното“ творчество на Селинджър мигновено да го направят, но честно казано не знам как. За мен Селинджър е толкова велик, че когато пиша за него от неудобство ми треперят ръцете. Чела съм го в различни етапи от живота ми, и всеки път намирам нещо ново, което да ме зразсмее или разпплаче. Имах щастието да прочета „Спасителят в ръжта“ на 17 години. Толкова ми хареса, че сънувах как спасявам дечица в ръжта… Разказите му ги „почувствах“ по-късно, но завинаги. Дълги години се лекувах с тези разкази. При тъга четях „Човекът, който се смее“, а при меланхолия „Мече буболече“. Тежки размисли убивах с „Франи“, а „Сиймор“ оставах винаги за краен случай. А Сиймор… Сиймор винаги ми е бил пример за подражание, с единствената разлика, че не съм искала да се самоубивам.
На тези, които не са чели Селинджър мога да кажа само едно: най-чистосърдечно ви завиждам за удоволствието, което сигурно ще изпитате!!!!“