СТАНЕТЕ ПРИЯТЕЛИ НА ПАРАЛЕЛ 44 ВЪВ ФЕЙСБУКОще един наркодилър вкаран в килиите
Поредната успешна акция на силистренските антимафиоти срещу наркоразпространението е реализирана вчера към 19.30 часа, съобщиха днес от ОД на МВР. Оттам разказаха, че в централната част на града те спрели за проверка лек автомобил „Ауди”, управляван от 31-годишния Т.С. По време на обиска спецполицаите в него пакетче с канабис. В колата, укрити в подлакътник, били намерени още едно пакетче канабис и друго с бял прах, който било идентифициран като амфетамин с наркотеста. В хода на последвалите процесуално-следствени действия било извършено претърсване в дома на Т.С. Там били намерени още две полиетиленови пликчета канабис, електронна везна и боеприпаси, които мъжът притежавал незаконно. Наркотиците – 10,56 грама канабис и 0,52 грама амфетамин, и боеприпасите са иззети. Т.С. е задържан за срок от 24 часа, срещу него е образувано досъдебно производство. Работата по случая продължава, увериха от силистренската полиция.
кратка обява
…..искаш ли от моите весели цигарки……..продавам ги брато по 2 евро марки…….оригинално конкретно получаваш призовка………. познай за кво…….за мойта кожна спринцовка. …
ЕТО ТОВА Е ПО-ВАЖНО: ПОЛИЦЕЙСКАТА ДЪРЖАВА В ДЕЙСТВИЕ-ПРЕБИХА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН ПРОФЕСОР ЯНКО ЯНКОВ—
http://toross.blog.bg/politika/2010/06/28/ianko-iankov-i-dyrjavata.568843
Янко Янков и държавата…
Ако разчитах само на българските медии нямаше да разбера, че на 21 юни, посред бял ден, в центъра на София е било извършено покушение срещу един от малкото истински антикомунисти с биография в България и известен правист проф. Янко Янков. Просто нито дума никъде. Мълчание навсякъде в средствата за информация, освен в някои от блоговете, откъдето научих и аз за поредното безобразие на държавата. По обяд, пред Съдебната палата/!??/ в столицата двама мъже събарят на земята проф. Янков пребиват го и му чупят на няколко места дясното рамо. Човекът потърсил помощ в Пирогов, а там го връщат да си закупи лекарства за 1 500 лв., въпреки че е здравно осигурен. С една дума го отпращат да се лекува в къщи. Сам да се превързва, да си намества счупения крайник, да се гипсира и дори да си извърши хирургическата интеревенция…
В същото време в същото лечебно заведение лекуват самоковският екшън-герой Юри Галев, въпреки че не рачил да се осигурява здравно. Просто разлика в т. нар „обществен статус” между двамата. Единият мутра, футболен бос и местен олигарх. Неосигурен в Здравната каса. Другият – политически затворник, правозащитник и виден юрист. Осигурен в Здравната каса. Нооооо. Единят получава лечение, другият е отпратен за самолечение. Такива ми ти работи стават в нашата мила, сбъркана, бандитска, тежко комунистическа държава.
Е още нещо. За Галев пишат вестниците като за национална ценност. Интервюта със семейството му, широко са отразени „подвизите” му от Самоков до Монтана през Перник и Боровец, всички телевизии изпращат репортери до Бели Искър, Миролюба Бенатова се разнежва в четири предавания, а вестникът на Тошко Тошев прави нещо като „разследване”, в което са отразени версиите и „славния и героичен път” на планинския властелин, защото той бил от „романтичния период” на прехода. За проф. Янков – нито дума никъде. Нито дума. Въпрос на ценностна система в обществото – дирижирана и манипулирана.
Стана ми тъжно, много тъжно, защото проф. Янко Янков е един от малкото българи, с които можем да се гордеем.
Помня го от Великото народно събрание и първото му изказване от трибуната – „Незабавно трябва да се докарат досиетата с мотокари тук, да бъдат под граждански контрол, а не в ръцете на комунистическите палачи.” Квадратна челюст на волеви човек, забързан към своята правда, безспорно юридически ерудит, с лека насмешка към политическите си опоненти, фанатично търсещ причините за злото. Здрав корен от родното северняшко село Клисурица, убеден правозащитник и антикомунист, за което е арестуван през 1984 г. и по-късно обявен от Амнести интернейшънъл за политически затворник № 1 на комунизма в България. Брат му е убит от тайните служби, семейството му съсипано. Освободен е от затвора през 1989 г. и създава своята БСДП/немарксисти/, после Либерален конгрес, възобновява политическата си битка с комунизма, която продължава и до днес. Преподава психология и философия на правото в Пловдивския университет и е автор на повече от 50 книги.
Проф. Янков е комай единствения, който непрекъснато бомбардира посолства, съд, прокуратура, държавници за юридическата несъстоятелност на БСП, за упражнявания от нея геноцид към българския народ, за всевластието на тайните служби и престъпленията, извършвани от тях и до ден днешен. Скоро заведе иск за 1 000 000 лв. към БСП подробно аргументирайки нейния престъпен характер и цялостната и` юридическа несъстоятелност. Самият правозащитник няма съмнение кои са извършителите:
„Това са хора на управниците, на ДАНС и на мафията. Отворете сайта ми и ще видите какво съм писал през последните два месеца.
Пребиха ме същите хора, за които писах – служители на ДАНС. Само преди два месеца директорът на правния институт към БАН, който е много близък с тези служби, ме предупреди, че ако не спра да се боря срещу мафията, ще пострадам”.
И му вярвам, защото в същата тази свръх тайна и секретна служба заместник-началник е небезизвестният Иван Драшков, който не позволи на един друг велик антикомунист – Георги Констанинов-Анархията – да е член на Комисията по досиетата, защото бил терорист, понеже … капичнал паметника на Сталин през 1953 г. Това е нивото на тайните ни служби, драги читатели! Нивото на човек като Драшков е същото като на Юри Галев. И, ако се случи нещо с този Драшков или някой от колегите му и тях ще лекуват, като Галев, не като Янков. Държава?!?
Между другото, проф. Янков многократно предупреждава власт, институции, посолства и международни организации за отправяните му заплахи, защото е станал трън в очите на настоящите тайни служби, но не получава нито един ред отговор. Логично съюзът на юристите-демократи определят покушението като „семантично послание от страна на мафията, превърнала българската държава в свое нискойерархично звено”.
И какво излиза: в държавата членка на ЕС можеш да протестираш свободно, да пишеш и ровиш в тайните на тайните служби, да размахваш словото и интелигентността си срещу вятърните мелници на комунизма, но единственото, което получаваш е бой, почупени кости, неразбиране и отказ от лечение, не си удостоен дори с бланкетно внимание от страна на Негово величество властника, което е синоним на някой от поредните мутанти на комунизма. Но ако си мутра, олигарх, офицер от тайните служби или просто удобен угодник можеш да разчиташ на благоразположението на държава, властници, па дори на лекари. Направо ме е страх да запитам проф. Янко Янков дали като политически затворник не се е чувствал по-свободен, отколкото в мнимата свобода на демокрацията?! Защото, струва ми се, знам отговора. Защото България отчаяно се нуждае от истински десни люде, защото набедените десничари бистрят участието си в гей-парада или как да осигурят депутатско място на бившия шеф на тайните служби Димо Гяуров, или да осъществят „важната” операция с връщането на същия Драшков пак като шеф в ДАНС. За борец за човешки права, активен антикомунист, интелектуалец и виден юридически ум като проф. Янко Янков няма място в „дневния ред” на новите десни, няма място дори в болничната стая, защото „времената са други”, времената са на хора като Галев и Драшков – еманация на „новия ред”. И за пореден път се убеждавам в правотата на оня, който бе казал „Деца, радвайте се на войната, мирът ще бъде ужасен!” Няма да спомена името му, защото същите „органи” ще ме обвинят в световните грехове – те го умеят това – но е безспорно прав за общества като нашето.
На проф. Янков му предстои тежка операция, вероятно раните ще отминат, физическата болка също, но дали някой ще се замисли за корелацията му с държавата България…
случва се……това е цената която всеки плаща за свободата си ……
как беше „Свободата Санчо е на върха на копието“…….
“ СВОБОДАТА САНЧО Е ВЕЛИКО НЕЩО, НО КАКВО ЩЕ Я ПРАВИШ КОГАТО Я ИМАШ! “
ИМАШЕ ЕДНО ВРЕМЕ ЕДИН РАДИОВОДЕЩ В РАДИО „СВОБОДНА ЕВРОПА“, КОЙТО ОБИЧАШЕ ДА РАЗКАЗВА ПРИКАЗКАТА ЗА МАЙМУНАТА, КОЯТО ПОСТОЯННО ГОВОРЕЛА НА ДРУГИТЕ МАЙМУНИ, ЧЕ БАНАНИТЕ СА ЗА ВСИЧКИ И ТО ПОРАВНО. ДАЖЕ СИ ПОЗВОЛЯВАЛ ДА ОТПРАВЯ УПРЕЦИ И НА ГЛАВАТАРЯ НА МАЙМУНИТЕ. ГЛАВАТАРЯ РЕДОВНО ГО БИЕЛ, НО РЕЗУЛТАТ НЯМАЛО. УСТАТА МУ НЕ МЛЪКВАЛА. ГЛАВАТАРЯ УСЕТИЛ, ЧЕ ДРУГИТЕ МАЙМУНИ ВЗЕЛИ ДА СЕ ВСЛУШВАТ В ДУМИТЕ МУ И ГО ГЛЕДАЛИ ВСЕ ПО ЛОШО И НЕПОКОРНО. ВЕДНЪЖ МАЙМУНАТА БУНТАР ОТВОРИЛА УСТА ЗА ДА ЗАПОЧНЕ ПОРЕДНАТА РЕЧ ЗА НЕСПРАВЕДЛИВОСТИТЕ, КОИТО ИЗВЪРШВА ВСЕКИ ДЕН ГЛАВАТАРЯ.ТОЙ ОБАЧЕ СЕ ПРОТЕГНАЛ И ВКАРАЛ В УСТАТА НА БУНТАРА ЕДИН ОБЕЛЕН БАНАН, И СЕ СЛУЧИЛО ЧУДО-МАЙМУНАТА БУНТАР МЛЪКНАЛА И СЕ ЗАЕЛА СЪС ЗАДАЧАТА ДА ИЗЯДЕ БАНАНА. ПРИКЛЮЧИЛА С БАНАНА ПАК ОТВОРИЛА УСТА ЗА ДА ЗАПОЧНЕ РЕЧТА СИ, НО ОТНОВО ПОЛУЧИЛА БАНАН В УСТАТА, И ТАКА НЯКОЛКО ПЪТИ. НАКРАЯ НАХРАНИЛА СЕ ДОБРЕ И СЕ ПРИСПАЛО . КАЧИЛА СЕ НА НАЙ БЛИЗКОТО И НИСКО ДЪРВО И ЗАХЪРКАЛА КРОТКО. ИЗВОДА, ИЗВОДА ОСТАВЯМ ДА СИ ГО НАПРАВИТЕ САМИ. АЗ САМО ЩЕ ДОПЪЛНЯ-ИМАЛО ЕДНА ВЕЛИКА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ С ОЩЕ ПО-ВЕЛИК ВОДАЧ, КОЯТО ВДЪХНАЛА НАДЕЖДА НА БЪЛГАРИТЕ, ЧЕ МОГАТ САМИ ДА УПРАВЛЯВАТ СЪДБАТА СИ, АКО СА ЗАДРУЖНИ. СТИГНАЛО СЕ ДОТАМ БЪЛГАРИТЕ ДА СИ ПОИСКАТ ОБРАТНО БЪЛГАРИЯ ЗА СЕБЕ СИ, НО…..НЯКОЛКО БАНАНА ЗАПУШИЛИ УСТАТА НА ВОДАЧА НА ТАЗИ ПАРТИЯ.
ЩЕ ДОПЪЛНЯ С ТОВА:
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
Посветено на всички, които ще кажат:
„Това не се отнася до мене!“
- Кой си ти? – попита го Дяволът…
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата – висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие…
Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
- Вие мразите ония горе? – попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.
- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!
Дяволът се усмихна:
- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.
- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя… Аз съм беден, дрипав юноша… Но аз съм готов да сложа главата си.
Дяволът пак се усмихна:
- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!
- Слуха си? С удоволствие… Нека никога нищо не чуя, нека…
- Ти пак ще чуваш! – успокои го Дяволът и му стори път. – Мини!
Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:
- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!
Момъкът спря и се вслуша:
- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?… – И той пак се затече.
Дяволът пак го спря:
- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!
Момъкът отчаяно махна ръка.
- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!
Дяволът:
- Ти пак ще виждаш… Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!
Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:
- Виж голите им кървави меса.
- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци…
- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.
Момъкът махна ръка:
- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си – тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.
Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:
- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
– Напротив – най-щастливият!… Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
- Да бъде! Вземи ги!
…И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
- Кой си ти? – дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!
„случва се……това е цената която всеки плаща за свободата си ……“ Това е! Всеки се е примирил,че вечно трябва да плаща на някого да е „свободен“.Какво да добавя освен- „не народ ,а мърша“.Аз се чудех,зощо още „мирише“,а то виж каква била работата:плащаш – дишаш т.е. живееш.За да си „свободен“ трябва да си РОБ!! Българиьо за тебе те умряха…..но за какво???!!!