СТАНЕТЕ ПРИЯТЕЛИ НА ПАРАЛЕЛ 44 ВЪВ ФЕЙСБУКПо нашенски: Каквато ни е минутата мълчание, такова ни е и мисленето!
Милен МИЛУШЕВ
Ден на Ботев и на загиналите за свободата на Родината. Ден за почит и поклонение! Звучи ви познато, нали? И добре, че все още е така, иначе просто не ми се мисли какво би станало. Опазил ни Бог!
Пиша тези редове, защото за пореден път… ме втрещи безхаберието, гьозбаджийщината и темерутщината на някои хора. Традиция е, и то не от вчера, на тази бележита за историята ни дата, когато отбелязваме гибелта на един от титаните на националната ни революция и се прекланяме пред подвига и саможертвата на героите ни, точно в дванайсет на обед да звучат сирени. Сирените, чиито вой би трябвало да се забие в съзнанието и в паметта ни. Вой, който да ни накара да помълчим и да помислим… Къде ти. Кой днес го е еня за тези високопарни думи изрази.
Вместо воят на сирените да се забие в душите ни, много силистренци по пладне предпочетоха да завият някъде и да се „забият“ в най-близкия бар,… за да се скрият от ръмящия пролетен дъждец, вместо да притаят дъх и да замръзнат там, където са по улицата, където ги е сварила сирената. Други пък предпочетоха да се доверят на егото си, на мнимото си без покритие самочувствие и без да им пука от нищо, да си се разхождат по централния градски площад или пък по улиците на града.
Сигурно, мисля си, нямаше да е така, ако някой от тези невъзмутимо ходещи си граждани, не дай Боже, го беше треснал, я инфаркт, я нещо друго. Тогава щем-нещем се просваме насред улицата и чакаме някой да ни помогне. Когато обаче си мислим, че сме силни и всесилни нищо не може да ни спре за да покажем простотията си.
Има една притча „Няма да е все така”, в която се говори как един човешки живот преминава през възходи и падения и рано или късно идва времето на равносметката. Дано по-бързо дойде времето за равносметка за тези самозабравили се самозванци , „ патриоти”, защото иначе спукана ни е работата…
Браво г-н Милушев!Напълно Ви подкрепям.Вчера излязох пред офиса в който работя да почета паметта на загиналите ,докато трае воя на сирените.Възмутих се как майка с около 13-14 годишна дъщеря вървяха по улицата и се смееха без дори за секунда да спрат.Не съм някоя изкуфяла старица,а човек който държи на тази страна и героите и.Възпитах и дъщеря си така,че да се гордее с произхода си.Да не забравя никога хората отдали живота си за нас.
Равносметката е тука вече..
На тая възраст – всичко е изгубено, както пеят Ъпсурт.
Героите заслужават почит, но едва ли е най-подходящия начин тоя – с вой на сирени.
Уважаемият Милушев поднесъл ли е едно цвете на някой паметник, преди да сипе ОБИДИ срещу съгражданите си? А? Организирал ли е поне близките си хора за някакво шествие, нещо подобно?…
А в гробовете на героите и падналите за свободата се забелязва откъм 50 г. лека ексцентричност – идва от това, че се въртят като пумпали в тях, като гледат докъде сме докарали страната си, за която те са паднали…
И цветя съм поднасяла, и стоя мирно при воя на сирените, и също съм възмутена от тези, които даже от неудобство не спират за тези няколко минутки на равносметка. А и познавам г-н Милушев, та мога да потвърдя – и той е поднасял цветя, което, драги/а Анонимен, по твоята логика явно наистина му дава право да сипе обиди. Въпреки че за мен не са обиди, а истини. Вярно, че не са лицеприятни и болят, но са истини. Друга тема е кой се познава в тях и се засяга.
Истини? Може би са вашите истини… за нас останалите са обиди!
И не, не му дава право да сипе квалификации!
Всеки по своемо отдава почит на геройте. А г-н или другаря Милушев да забрави комсомолските почини и критики. Никой не му дава право да критикува другите кой как разбира геройството. Или понеже не знаем каква тема да започнем започваме да пишем ненужни глупости. Вместо да оглежда кой как отдава почит на геройте да направи едно журналистическо разследване. Но не му стиска. Защото……… Господине занимавайте се с журналистика а не с гражданско-комсомолско-комунистически памфлети.
Кой каза, че някой трябва да дава право на някого да си изкажел мнението – ако има такова правило, значи доста народ ще трябва да замълчи?! Нали затова заклеймихме стария строй, където не можело да се говори свободно? Нали уж това беше демокрацията – да си изказваме свободно мнението? Защо тогава някакъв си анонимен тук рече, цитирам: „Никой не му дава право да критикува другите кой как разбира геройството“. Отделна тема е, че аз също подкрепям мнението на автора на темата. Няма ни се провали живота, ако поне в рамките на трите минути спрем за малко и си помислим за героите на България, за техните дела, за това, което са мечтали и са ни оставили.
Г-не аз не отричам правото на мнение. Както правилно си копирал изречението ми аз съм против критиките. Още повече когато са към обикновенни граждани. Съгласен съм да вземе отношение по въпроса но да не е в стила на едновремешните баби-пенсионерки от отечественофронтовската организация които изправяха пред другарски съд хора с по различна от тяхното мнение. Аз мога да ви кажа че отдавам много повече уважение към геройте от колкото този така наречен журналист. Или пишман журналист, който си списва измисленото вестниче и дава отчет на господаря – това може ли, това може ли. Колко пъти г-н Милушев е участвал в националния поход Козлудуй – Околчица – аз съм участвал над 10 пъти. Децата ми и те са участвали. Колко пъти през лятната си отпуска г-н Милушев е посетил исторически места??? Какво научиха за геройте на България от г-н Милушев децата на възраст между 9-14 г. Или може би ги така с подобна статия се опитваме да си успокоим малко съвестта???
я вървете да хапнете по едно кебапче на пазара, докато вият сирените. Явно така разбирате потриотизма. После мотиката и на къра.
„Не сме народ, а мърша“ – П.Р.Славейков
Милушев, когато друг път пишеш коментари за 2-ри юни, поне тогава не използвай турцизми, като „гьозбаджийщината и темерутщината“ – българския език е много по-богат на думи!
Хайде догодина на Околчица, по стъпките на четата! Там ще коментираме, братя и сестри българи!!!!!!!!!!!!!!!!