15 септември, 2009 година: Никой не се сети за тях…

Не така тържествено премина откриването на учебната година в Градско

Не така тържествено премина откриването на учебната година в Градското помощно училище /ГПУ/ „Софроний Врачански”. .. Докато в така наречените базови силистренски училища присъстваше по някой големец – я зам. председател на парламента, я депутат или кмет, то в Помощното, както го наричаме в града, не дойде никой.  Може би никой от тях не искаше да се снима за спомен с олигофрени, аутисти и болни от церебрална парализа деца. За предпочитане са умните и красиви деца – победители в олимпиади, изявени млади спортни надежди, всезнаещото и всеможещото бъдеще на нацията ни.

Само в Силистренска област по неофициални данни живеят около 3000 деца /статистиката обхваща само регистрираните/ с различни по степен и вид физически и умствени заболявания. Те биха напълнили около 10 големи училища, ако имаше начин да бъдат обхванати от различните форми на обучение.

Химнът на България, вдигането на националното знаме, кратка поздравителна програма и традиционната торта зарадваха малкото възпитаници на училището. Двадесет и осем ученика прекрачиха прага на родното си школо вчера. Те са на училищна възраст от първи до осми клас, но се учат „слято” в три паралелки, в зависимост от заболяванията си и интелектуалното си развитие. За други четири ученика се грижат в Медико-социалния комплекс, сред тях е и единствената първокласничка в ГПУ тази година. Общо осем преподаватели, включително директорът Сийка Минчева, се грижат малките ни съграждани да получат елементарни познания за живота, да могат сами да се обслужват, да придобият начални умения в четенето и писането. Основната цел на колектива си остава да откъснат детето от неговия си свят, да се опитат да го асоциират към нашия, доколкото той може да се нарече нормален.

Не е леко на директора Сийка Минчева да се справя с ежедневните проблеми. Макар, че делегираният бюджет от държавата за ученик в подобно заведение да е цели 2700 лева, парите не стигат. Персоналът е максимално орязан, постоянно се търсят добри хора, които да помогнат с каквото могат – парични средства, строителни материали, учебни помагала… Такива спомоществователи се намират все по-рядко.

Прочувствено прозвуча Вазовото стихотворение „Аз съм българче…”, изпълнено от петокласничката Наргюл. Церемонията по първия учебен ден в Помощното училище приключи, когато малкият Тихомир хвана училищната камбана, за да оповести началото на първия учебен час. Дано нейният звън бъде чут по-далеко от високите огради на ГПУ „Софроний Врачански”.

11 thoughts on “15 септември, 2009 година: Никой не се сети за тях…

  1. Тъжно, но истина! За съжаление…
    Ще дойде Коледа, тогава елате ги вижте всички – кметове, депутати, управници, бизнес – ще извадят по някое „дарение“ (понякога изкрънкано с 300 зора), ще се снимат „за спомен“ с изоставените деца.
    Нямам думи, просто се разстроих…

    Палец нагоре 0 Палец надолу 0

    1. Направи ми впечатление, че министрите
      днес почетоха само софийски училища…
      Защо да се разхождат до провинциите?
      А чест прави на Драматичния театър в Силистра, който покани на днешния си спектакъл децата от Градското помощно училище! Все пак ще запомнят с хубаво днешния ден! И все пак някой се сети за тях…

      Палец нагоре 0 Палец надолу 0

    2. Това училище се издържа от държавата, а не от Общината, така че пита се в задачата какво правят управляващите на централно ниво, а не тези на местно… и в такъв случай връзката между парите за зарята и издръжката на училището едва ли е много удачна … По отношение на даренията и снимките за спомен – такива се правят /когато изобщо се правят/ само в домовете за сираци. Явно обществото смята, че в тези училища има деца, чиито родители трябва да се спасяват както могат. Жалко, но …. такова е настоящото положение. Явно все още имаме какво да учим от опита в Европа, че и извън нея.

      Палец нагоре 0 Палец надолу 0

      1. Грешите, има връзка.
        Цинично е да ги разделяте на държавни и общински. Не е много уместно да ни заблуждавате, че има политическа, или каквато и да била друга разлика. Стига демагогия! Какво да учим от Европа?
        Дотам я докарахме с управници, като сегашните Общински и Национални, а доскоро ние учихме на култура и обноски Европа. Засрамете се!

        Палец нагоре 0 Палец надолу 0

      2. Г-н Димитров, това деление не е мое дело. От много време са така разделени – за едни училища се грижи Общината, за други – държавата. Така че цинизмът не е мой. Нито пък някъде съм се опитала заблуждавам, още по-малко да демагогствам. Да не говорим, че няма от какво да се срамя, камо ли пък точно защото Вие сте ми заповядал /така ми прозвуча Вашето „Засрамете се! „. Не съм политическа фигура, не съм управляваща, нито се опитвам да ставам такава, обикновен гражданин съм, но по стечения на редица обстоятелства виждам, че в други страни има доста по-добър опит в работата с деца като тези в станалото повод за обсъждане Помощно училище и техните семейства.

        Палец нагоре 0 Палец надолу 0

  2. Жестока съдба в още по-жестока „държава“ и тук ще посоча, че цената на зарята по случай празника на Силистра би покрила за месеци напред училищните нуждите на тези нещастни деца! Кой днешен политик обаче разсъждава така, или зрелището е по важно?

    Палец нагоре 0 Палец надолу 0

  3. Няма да коментирам изказалите се вече по темата – но не прави чест на автора на материала да нарича децата олигофрени … – вярно, че написаното има за цел да критикува и да стресне малко заспалото ни общество, но въпреки това оворим за деца – не съм фен и на понятието деца със специални образователни потребности, но въпреки това …олигофрени ми звучи грозно … Факт е, че няма нищо красиво в това, че както винаги този род учебни заведения са оставени на произвола – може да е направен ремонт, може да има що годе нормални и сносни условия … но го няма вниманието … в ежедневието, не по празниците …

    Палец нагоре 0 Палец надолу 0

  4. Олигофренията е заболяване, а това че думата „олигофрени“ се ползва в битието ни за квалификация на някои нормални люде е друг въпрос. Мисля, че Алексей е имал предвид заболяването в този случай.

    Палец нагоре 0 Палец надолу 0

  5. към Анонимна:Ако смятате за нещо срамно употребата на израза олигофрени, защо не пишете и за аутисти и за болни от церебрална пареза?!Както писаха по-горе, това е заболяване.Болните от този род заболявания, се наричат олигофрени, дебили и имбецили, колкото и неприятно да Ви звучи това.На болни от диабет, се казва диабетици, от хипертония-хипертоници и не звучи никак обидно нали?!Няма нищо срамно, нищо обидно в тези наименования, а ако някой дръзне да се подиграва с това, то мисля, че анализът по отношение на такъв човек, е излишен напълно.

    Палец нагоре 0 Палец надолу 0

Comments are closed.