Жителите на с. Стрелково: Зор живот живеем, пустия е тука!

– Село със само възрастни хора може без училище, но без автобус и магазин за сол поне – бива ли?
С тези думи започнаха своята изповед пенсионерите от силистренското село Стрелково, община Кайнарджа, откъснато от света.

– Село със само възрастни хора може без училище, но без автобус и магазин за сол поне – бива ли?
С тези думи започнаха своята изповед пенсионерите от силистренското село Стрелково, община Кайнарджа, откъснато от света… Рейсът за старците, който да обслужва тяхното родно село, бил жизнено необходим – поне един-два пъти в седмицата те имали нужда да ходят до областния град Силистра или близката община Кайнарджа, поне за да си измерят кръвното. „От 3 години в нашето село не влиза рейс, той спира на разклона, ама той е на 2 километра от първата къща, пък ние сме стари хора, туй разстояние ни е голямо“, кършат ръце стрелковчани.

Strelkovo_1 (Small)
Другата голяма беда за тях е, че от 5 години в селото няма магазин. Онова, което го замества, е една празна стая в местното кметство, в която 3 пъти в седмицата носят само хляб. За останалите продукти също трябвало да се пътува. „За капак, в село често прииждат крадци и крадат, много крадат“, оплакват се възрастните добруджанци. Техните надежди за раздвижване на селския живот са свързани с намиращото се наблизо тракийското скално светилище, но засега освен къмпинга в местността „Баджалията“  и шосето до там, нищо друго не е направено.
– Проблеми големи имаме. През лятото сме около 40 човека, през зимата сме 22. Хората не идват поради липса на автобус. Нямало хора – ами като няма автобус, няма да има и хора. Пенсионерите сме тука само. Сал едно семейство има дето не са пенсионери – разказа тежката селска орисия 68-годишната София Тютюнджиева.
– Като слезем горе на разклона, насам трябва да носиш нещо и се мъчим, молим се на кмета, на някой друг с кола да ни водят в града и да ни връщат, пък сме възрастни хора, на лекар ходим, имаме нужда от лекарства – продължава да обрисува тъжната картина леля София.
През януари тя легнала болна и решила да вика Бърза помощ. Но дежурните медици й казали, че няма да отидат, тъй като не била в тежко състояние. Леля София звъннала на сина си в Силистра, той пък се обадил на тел. 112 и едва тогава оттам пратили линейка. „Трябва да умираме, за да дойде лекар, така ли?“, попита тъжно леля София. И допълни с още по-тъжен тон: „Ами личните ни лекари са в Силистра, какво да правим ние сега, ама се справяме някак си“.
– Тука съм живял, тука искам да ме погребат, това момче, кмета Хилми Мехмед, Бог да го поживи, като му се помоля да ме закара до Силистра с колата си никога не отказва, ама редно ли е, аз съм болен, бабата и тя болна, абе зор живот живеем, живи сме, благодарение на Хилми! – допълва и 90-годишният дядо Вълчо Атанасов. Strelkovo_4 (Small)
Нито един старец с проблеми не е оставил кметският наместник Хилми Мехмед, хвалят се със своя „началник“ стрелковчани. Мехмед редовно ходел с колата си до Силистра, за да им купува лекарства, продукти от първа необходимост или пък да ги води лично по лекарските кабинети в поликлиниката в дунавския град.
– Не е живот това, ако не е кмета, като кучета ще измрем. Пустия е тука. Няма рейс, няма магазин, няма нищо. Една лимонада не може да си купи човек, едно кило ориз не можеш да си вземеш, а къща щом е, трябва всичко да има. Не е живот това! – завършва с тъга дядо Вълчо.
Местното ромско население пък е другият проблем за възрастните стрелковчани с непрекъснатите си апашки набези. Ромите вилнеели най-вече през нощта. Падне ли мрак, старците от с. Стрелково започват трескаво да заключват врати и да дрънкат катинари, защото крадците обикаляли от къща на къща, за да търсят основно желязо. „Тука стана като в онова село – Мечка. Ще дойде, ще ме убие, ще ме обере и ще си замине, аз съм самичък, кой ще ме защити?“, пита дядо Вълчо.
– Много е трудно, защото каквато и идея да имаме за инфраструктурата, за самото село, за облагородяване, за развитие на туризма, всичко опира до общината в Кайнарджа. Обаче общината казва – вие сте малко! – обясни кметският наместник Хилми Мехмед. Той разкри, че региона е чудесен за туризъм, защото наблизо имало 10 групи скали, невероятно красиви, високи по 50 метра, както и девствени гори.
Според Мехмед, през зимата условията ставали особено критични. Снегопочистването не било добре организирано и много често селото оставало тотално откъснато от света за по няколко дни.
– Значи, спасяваме се с личното ни земеделие, иначе сме загубени – допълва и Сейфи Чауш /63/.
Той с гордост призна, че във всяка къща се произвежда всичко – сирене, кашкавал, гледат животни. „На доктор не съм ходил от 1978 година, нито един път не съм ходил на рентген, лятото си правя правя слънчеви бани, събличам се гол и така“, дообрисува бита си бай Сейфи. От козите си произвеждал мляко, обаче го изкупували за по 15-20 стотинки, но той го давал на двете си кучета, защото не искал прекупвачите да се подиграват с труда ми.
– Откраднаха ми телевизора, цветен телевизор „Беко“, ама нов няма да си купя повече, защото не ми трябва, отивам на гибел, имам един стар – е-е-е-е–е-е, от онова време, „Юност“, с него ще карам, докато умра – завършва разказа си бай Сейфи.

Strelkovo (Small) (Small) Кметският наместник

Жителите на силистренското село Стрелково са си избрали и свой неформален представител за пред официалните общински и държавни власти. Това е 72-годишният Йордан Карахристов, който от години обикалял инстанциите в Силистра – влизал е при областния управител, омбудсмана, при собствениците на крайдунавските превозвачески фирми. Навсякъде оставя листове с подробно описание на проблемите в селото.
Писмата обаче отдавна са затрупани от други…