Почетен гражданин на Силистра за 2022 г. няма да има, решиха старейшините на града

Тази година в Силистра няма да бъде връчено званието „Почетен гражданин“, стана ясно след юлското заседание на Общинския съвет. Протосингелът на Доростолска митрополия протопрезвитер отец Добри Чаков бе единствената кандидатура тази година за удостояване с високото звание. Според Наредбата за символиката и отличията на община Силистра Общинският съвет гласува предложенията по време на юлското заседание, а награждаването се извършва на 14 септември – Кръстовден, Празникът на Силистра.

За да бъде избран за почетен гражданин на Силистра му бяха нужни 17 гласа „за“ от общо 33 общински съветници. Но тайният вот на 26 присъствали отсъди – 14 „за“, 10 „против“ и 2 празни бюлетини.

Предложението бе направено от инициативен комитет от граждани, с председател кмета на село Калипетрово Никола Узунов. Свещеникът е дарител с дългогодишна общественополезна дейност за общността, с постоянен и изключителен принос и заслуги за развитието на града, бяха мотивите на комитета. Тази година отец Добри Чаков отбеляза и 50-годишнината от ръкополагането си за свещеник.

В решението на местния парламент няма никаква драма, защото кандидатурата на отец Чаков може да бъде предложена и догодина, коментира общински съветник. А и в Наредбата не е упоменато, че непременно всяка година Силистра трябва да си има почетен гражданин.

През годините назад списъкът на почетните граждани на Силистра е разнообразен и, естествено, обусловен от историческите обстоятелства. Те не са били избирани всяка година, а само при годишнини или важни събития. Най-много граждани са удостоени със званието през 1969 г., по повод 1800-годишнината от основаването на града.

Сред удостоените със званието е първият кмет на града след освобождението от румънска окупация Иван Дочев, обявен по-късно от народната власт за фашист. Един от ръководителите на борбата за свободата на Добруджа – Аспарух Айдемирски също получава уважението на силистренци, но не и на Народния съд.

Родената на 1 октомври 1940 г. Силистра Кирилова от село Милковица, Плевенско, е кръстена така, когато родителите й чули по радиото, че българската армия е освободила Силистра. Години по-късно тя също става почетен гражданин. Такива са ставали и чуждестранни граждани, всички от бившия Съветски съюз, свързали съдбата си по някакъв начин със Силистра. Анатолий Стезюренко – гвардейски подполковник от запаса, участвал във военните събития през 1944 г. Ирина Мартиненко през 1943 г. се свързва с революционери в Силистра, а през 1944 г. е сред посрещачите на съветските войски в града. До декември същата година участва в „укрепването” на народната власт в Силистра. Космонавтът Владимир Комаров /посмъртно/ и жена му Валентина също са вписани в почетната книга.

Сред имената на заслужилите силистренската обич са и личности като писателя Стефан Поптонев, автор на книгата „Най-северният север”. Бившият ректор на ВИТИЗ проф. Иван Чипев. Доцент Васил Арнаудов – за творческата му помощ на хор „Седянка“. Оперната певица Стефка Евстатиева заради това, че родителите й са били силистренци.

След т.нар. демократични промени обявяването на почетни граждани става всяка година. Пръв е Пирин Бояджиев, следван от композитора и диригент Ивелин Димитров. Преживелият либийската драма с лекарите д-р Здравко Георгиев също влезе в Летописната книга. На страниците й личат имената и на журналистите Любен Антонов и Пеню Николов, на Доростолските митрополити Иларион и Амвросий. Редом до световноизвестния скулптор проф. Георги Чапкънов – Чапа е акордеонистът Стоян Дечев, Учителят на Силистра Аврам Василев /посмъртно/. Миналата година също посмъртно званието бе връчено на хирурга д-р Здравко Горанов и поета Валентин Чернев.

Преди години бившият кмет Иво Андонов стана почетен гражданин на съседния румънски град Кълъраш.

Община Силистра открай време си е имала Летописна книга, но през първите години на демократичните промени в града тя мистериозно изчезва. Eнтусиазиран екип на община Силистра и Общинския съвет чрез кмета д-р Юлиян Найденов и д-р Мария Димитрова – председател на местния парламент, се зае с нелеката задача да бъде възстановена Летописната книга.

След консултации с професор Георги Атанасов от Археологическия музей в Силистра, който прегърна тази идея и подреди историческите събития от основаването на града ни, които бяха вписани в книгата година по година. Намерен бе и добър калиграф – художникът Преслав Колев, който собственоръчно да изпише текстовете в Летописната книга. Той пък направи допитване и се консултира с преподаватели от Великотърновския университет за начина на изписване и за цветовете на шрифта, за титулните страници и тяхното оформление, кои са основните елементи, на които се е държало при изписването на текстовете, и на каква хартия трябва да бъдат написани те.