Силистра празнува 162-годишнината на храма „Св. Св. апостоли Петър и Павел“

С Всенощно бдение с петохлебие и панахида за ктиторите, благодетелите, свещенослужителите, настоятелите и енориашите днес в 17,00 ч. започва честването на 162-годишнината на катедралния храм „Св. Св. апостоли Петър и Павел“ в Силистра.

Утре от 9,00 ч. в храма тържествено ще бъде посрещнат Доростолският митрополит Яков, който ще отслужи Света Божествена архиерейска литургия в съслужение с духовници от Доростолска епархия и гости. Ще се проведе традиционното литийно шествие и водосвет за здраве и благоденствие.

Строителството на катедралния храм „Св. Св. апостоли Петър и Павел” в Силистра е започнало през 1857-58 г., но окончателното завършване и освещаване е през 1860 г. Той е издигнат на мястото на друга старинна църква, на името на Св. Георги, затова и сега освен престола на Петър и Павел в църквата от дясната страна има втори престол в чест на светеца.

Храмът е построен от майстор Стойку от Дряново. Първите икони на иконостаса са рисувани от зограф Теодосий от Трявна, известен като зограф Досьо Коев. По-късно, след Освобождението, иконите са сменени с други, изработени в Одеса. Камбанарията е построена през 1902 г., като камбаните са донесени от Одеса по Дунав. За самото строителство на църквата са набирани средства, като в миналото от преминаващите руски войски има дадени доста средства, помогнали са и местните занаятчии и благочестиви християни.

Миналата година директорът на Регионалния исторически музей д-р Николай Тодоров откри в Османския архив в Истанбул уникални документи за историята на Силистра. Една от най-ценните находки от стотиците страници бе молбата на силистренци за строежа на черквата „Св. Св. апостоли Петър и Павел“. През 1859 г. за 11 000 гроша силистренските първенци купуват терена, където днес са православният храм, дворът, сградата на епархийското настоятелство и пристройките. Тогавашната църква „Свети Георги“ била в лошо състояние и по днешните понятия – опасна за ползване.

Около 60 видни българи от града и околните села пишат молба до султана за издаване на ферман за строежа на църквата. Молбата е на гръцки език с печатите и подписите на елита на силистренската общественост. Дългата процедура минавала и през издаване на специално тескере от Великия везир. За времето процедурите минали сравнително бързо и храмът бил построен и осветен.