След хилядолетие Божието слово възкръсна в скалните православни огнища
След почти хилядолетие забвение в духовните средища, изсечени в скалистите местности по коритата на изсъхналите добруджански реки отново се чу християнско слово и молитва. Стотина миряни от околните села и Силистра запалиха свещички в подножието на една от духовните обители и станаха съпричастни към идеята на Доростолския митрополит Яков за възраждане на богослуженията в древните каменни манастрири.
В една от църквите край град Алфатар Доростолският митрополит Яков и почти всички свещеници от епархията отслужиха Божествена света литургия по случай празника Свети Дух на специален подвижен църковен престол.
Месеци по-рано кметът на Алфатар Янка Господинова и общински служители облагородиха района и го направиха достъпен за миряните и свещениците. В растителната джунгла бе направена просека към скалната църква, а до него монтирана метална конструкция за достъп. В непосредствена близост бе създадена среда за отмора и почивка.
Въпреки трудния достъп в понеделник възрастните хора превъзмогнаха болежките и чуха Божиите слова, кънтящи над местността.
Според местните предания в средата на 1-ви век по тези земи минал един от 12-те апостоли на Иисус Христос – Свети Андрей, разказа Янка Господинова. Затова следващото богослужение от църквата в скалата ще е на 30 ноември – Денят на Свети Андрей.
Според археолога професор Георги Атанасов, родом от Алфатар, това е най-голямата скална църква в най-голямата колония скални манастири от Първото българско царство, включваща над 20 църкви, килии, манастири и скитове от селата Скала, край Върбино, Цар Асен и до село Васил Левски. Вдясно от църквата е започнато ново помещение, което е недовършено. Някакво събитие, вероятно нашествието на печенегите през 1036 г., е препятствало завършването на довършителните работи. Тогава според историка и обитателите-монаси са напуснали скалните си жилища и молитвени храмове. Местността се свързва и с байрактаря на Индже войвода Кара Кольо, който спасява жителите на близките населени места от шайка турци, които нощем безчинствали и грабели, а денем се криели в скалите. Успява да се справи с тях, а плячката предава на синовете си, да я върнат на хората. Така новопостроената, тогава църква в Алфатар „Света Троица“ се сдобива с огромен полилей в средата на храма, а жителите с кладенец в центъра на селото и с казан за ракия.