На Богородица!

Даниела НЕДЯЛКОВА, Силистра

Погледът на една тъжна майчица и момченцето, притиснало бузичка в нейната; ласкавата прегръдка на детската ръчица и проникновената суровост на майчините очи; доверие и решимост; радост и тревога, но преди всичко Обич. Хилядолетието е съхранило великолепието на византийската икона, дар за руски княз от Владимир (ок.1155 г.).
Умиление или Елеуса (гр. Ελεούσα – милваща от гр. έλεος; състрадание, съчувствие) е един от най-разпространените видове изображения на Пресвета Богородица с Младенеца. На гръцки те са наричани също Гликофилуса (гр. Γλυκυφιλουσα – сладко любяща). Изтънченият маниер на древния майстор, меките полутонове и оттенъците на маслинено и розово, смекчават строгостта на лицето и одухотворяват тези омагьосващи очи.
Всъщност Богородица държи детето, но не гледа към Него. Тя не гледа нито към нас, нито в пространството около нас; нейните широко отворени очи са обърнати дълбоко в нея самата. Тя не гледа, тя съзерцава. И нейната нежност е изразена от свенливостта на ръцете й.
Тя държи Детето, без да Го прегръща. Обгърнала е Детето както някой, който държи нещо свято, което принася, и цялата нежност, цялата човешка любов е изразена от Детето, а не от Майката. Тя е Майката на Бога и се отнася към детето си не като към малкия Иисус, а към Въплътения Син Божи, станал син на Девата; Той, бидейки истински човек и истински Бог, изразява цялата любов и нежност на човек и Бог към нея, Неговата майка.
Вторият, по-рядко срещан иконографски тип, представя Богородица сама, без явното присъствие на Божия син. Наскоро в Силистра гостува именно такава двустранна икона – мироточица (от градчето Лакоти, Брянска област, Русия).
В Несебърска икона „Одигитрия“( (Пътеводителка) от ХIV в. Богородица ни гледа фронтално и ни сочи повелително към Детето – Иисус Спасителя. Седнал като на престол в ръцете на Пресветата Дева, Младенецът Христос  е изобразен малък на ръст, но същевременно като зряла личност – не дете, а въплътена Идея. Той благославя с ръка Майка Си, а в Нейно лице – и нас самите (жестът на благословение понякога е отправен директно към молещия се). В другата Си ръка държи свитък, скиптър, или книга.
Агиографското визуално изкуство преодолява видимата реалност на вещите и построява особен свят, близък до божествения. Леонардовата Мадона от италианския висок Ренесанс е земна жена с играещ си Младенец, ласкав към майка си, или просто спящ. Византийският иконографски канон не се стреми към възпроизвеждане на земния оригинал – това за него е кощунство. Визуалното изкуство по своята същност е душеполезно за средновековния човек, то не просто показва нещата, а поучава.
Запазени ръководства за възрожденските ни иконописци – т.н. „Ерминии” съветват как да се живописват десетките различни типове изображения на Божията майка:
– Богородица Влахернска – топографското наименование  идва от Влахерн – северозападната част на Цариград. От гръцки език „Простри ръка”(Влахерниотиса) е молитвен призив към Богородица; Уникална е техниката на иконата – гравиран в дървото плосък релеф, восъчна замазка и фино покритие с бои на фигурите на Младенеца и Пречистата. Освен това, восъчната замазка е направена „чрез смесване на свети мощи и много други благоуханни съставки“, така че Влахернската икона представлява и своеобразна мощехранителница. Да се направи точно копие на такава релефна икона е доста трудно. Според Антиохийския патриарх Макарий, тази икона „не е нарисувана с бои, а сякаш е телесна или е изобразена с лепило, тъй като частите на тялото й силно изпъкват над повърхността на дъската за голямо удивление на зрителя, внушавайки благоговеен страх… Тя сякаш е въплътена“.
– Богородица Дейсисна – по композицията „Дейсис” – Моление;
– Богородица Епискептис – Посетителка (на болни и нещастни);
– Богородица Живоносен източник – фонтан с риби;
– Богородица Ипсилотера – Възвишена;
– Богородица Катафиги – Убежище;
– Богородица Кехаритомени – изпълнена с радост, благодат;
– Богородица Мавроитиса – в тъмен, мургав цвят;
– Богородица Мегалохара – Вседобродетелна;
– Богородица Млекопитателница – детето е на дясната или лявата гръд на майката;
– Богородица – неувяхваща роза;
– Богородица Оранта – с полувдигнати ръце и медальон на гърдите с образа на Младенеца. Небесна царица, спасителка на човечеството;
– Богородица Паммакаратиста – в църквата „Св. Стефан”, Несебър;
– Богородица Панагия (всесвета, пресвета);
– Богородица Пантовасилиса – Всецарствена;
– Богородица Платитера – Ширшая небес ( може и седнала на трон с Младенеца на колене, или с медальон на гърдите, тип Оранта;
– Богородица пред храма – с ангел пред вратата на Рая;
– Богородица Сладкоцелувания, милующа;
– Богородица Скърбяща – Матер Долороса;
– Богородица Троеручица – мотивът е свързан с чудотворното изцеление на отрязаната ръка на св. Йоан Дамаскин – направил сребърна ръка и я приложил на Богородична икона. Вярата и молитвите му пред Богородица възстановили ръката му. В Троянската света обител чудотворна Богородица Троеручица дарява изцеление и до днес.
В църквата „Успение Богородично” на Бачковския ставропигиален манастир е чудодейната Богородица Умиление(4). От цялата икона само ликовете на св. Богородица и Младенеца топло поглеждат и раздават благослов на вярващите. Всичко останало от нея е обковано в ризници от злато и сребро, като земна оценка на духовната й стойност.
Българският народ е нарекъл с обич своята Божия майка  в конопена риза „Богородица”. Днес, 15 август, православните християни възпоменават нейното Успение. Две хилядолетия Свещеното Предание реди думите за последните земни дни на Света Богородица – за сияйната клонка от архангел Гавраил, благовестяваща предстоящата радост от срещата й със Сина; за учениците Христови, събрани с Божия помощ от целия свят за напътствия и последна прошка. Преди да предаде душата си на Бога, сияйна светлина озарява дома на 64-годишната Мария и Сам Нейният Божествен Син слиза, за да вземе душата й. Тази сцена изобразена на иконата на „Успение Богородично“ – ложето, учениците Христови и Иисус с възнасящата душа – непорочното бебе в пелени, символ на предстоящия й Небесен живот във вечността.
Светата Църква нарича кончината на Божията майка „Успение“, т.е. заспиване, защото смъртта, като възвръщане на земната пръст, не е докоснала Благодатната. Духът е преминал в Бога, който го е дал.
Тя заспива след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и „се представи на Живота“ т.е. на Източника на живота, като Негова майка.
Ние се молим за нейното молитвено застъпничество за нас.
Ние я молим да закриля българите от беди, да ни наставлява по пътя на спасението.