Той не се върна от боя
Днес се навършват 30 години от смъртта на легендарния руски бард и актьор Владимир Висоцки. Това е човекът, който пръв заговори /запя/ за перестройката във времената, когато това беше немислимо. Неговит
Днес се навършват 30 години от смъртта на легендарния руски бард и актьор Владимир Висоцки. Това е човекът, който пръв заговори /запя/ за перестройката във времената, когато това беше немислимо. Неговите биографи са категорични, че тъкмо Володя Висоцки е човекът, който всъщност даде началото на промените в света. И неслучайно неговото погребение се превръща в мощен митинг на инакомислещите в тогавашния СССР.
Висоцки е роден е на 25 януари 1938 г. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз. Написал е около 700 песни /Вижте клипа под текста/ и стихотворения, изиграл е 30 филмови роли, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света, включително и в България. Наред с това името му остава завинаги в историята на театър „Таганка“ в Москва, на чиято сцена е изиграл редица значими и блестящи роли. Наред с яростната критика към тогавашния политически строй, сред най-великите му песни и стихове са също тези за войната. Той пееше от първо лице, единствено число, от името на войника, летеца, разузнавача, който винаги беше изправен пред крайния момент на риска: пред дулото на автомата или мислите на пилота миг преди да се разбие…
Въпреки че тогавашното съветското правителство го признава като велик актьор, неговите песни обаче остават официално непризнати, защото много от тях засягат забранени по това време в СССР теми. Официалната версия за смъртта на Висоцки е сърдечен удар. Това се случва на 25 юли 1980 година, но по-вероятно е смъртта му да е вследствие на злоупотреба с алкохол.
Висоцки умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните от САЩ летни олимпийски игри, заради нахлуването на Съветите в Афганистан. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината обикаля мигновено всички краища на Русия и света. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“ се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му има хора дори по покривите на съседните сгради.
След смъртта му други руски бардове като Булат Окуджава и Юрий Визбор пишат песни за него. Последната му съпруга – Марина Влади, написва книга за него. Има и астероид, който е кръстен на Владимир Висоцки. През 1986 година посмъртно му бива дадено званието заслужил артист, а през 1987 година излизат игрален и документален филм за него.
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да чете.
Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят – мразя аз.
Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.
Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.
И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
Аз мразя – и манежи, и арени –
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.
Висоцки наистина беше много голяма фигура в световен мащаб. По онова време около две години преди да почине, бях в Москва и отидох да го гледам на Таганка. На сцената беше като тигър. Вените на шията му се бяха издули и имах усещането, че всеки миг ще се пръснат – така играеше, като тигър. Няма такива актьори вече, за жалост.